Нов законопроект за изменение и допълнение на ЗМИП

На 28.04.2023 г. Министерският съвет ( МС) внесе в Народното събрание (НС) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това се случва след одобрение с Решение № 334/28.04.2023 г. на МС на изготвения от Министерството на финансите проект.

С предложения законопроект се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и част от Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL/Комитета MONEYVAL). С промените се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (Директива (ЕС) 2018/843 и със стандартите на FATF.

Ключови в законопроекта са предложенията относно въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата (напр. адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), които предоставят по занятие следните услуги:

1. по учредяване, регистриране, организиране дейността на търговец или друго юридическо лице;
2. по доверително управление на имущество;
3. по предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице, и други, посочени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП лица.

Предвидено е тези лица да бъдат вписвани в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието.

Отделно от това, за част от задължените лица по ЗМИП се въвеждат допълнителни изисквания – напр. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани, да не са били членове на управителен и контролен орган или съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Тези изисквания са отнасят както за физически лица, включително когато са прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи в дружества, действителни собственици или на лица, съдружници в дружества, които извършват горепосочените действия (по чл. 4, т. 16 от ЗМИП), така и за физически лица, които по занятие извършват правни консултации за определени дейности, посочени в чл. 4, т. 15 от ЗМИП (напр. подпомагане относно покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец, откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост и други) и за лицата по чл. 4, т. 18 от ЗМИП, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително и на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които наемната цена възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.

С част от измененията и допълненията в проекта се цели разширяване на обхвата на лицата, подлежащи на идентификация, като се обхванат не само клиентите – юридически лица, но и техните собственици – юридически лица, които отговарят на посочените изисквания, както и разширяване на обхвата на ценните книжа, за които е налице изискване за събиране на информация с оглед на идентифициране на действителен собственик. Прецизирани са изискванията при идентифициране на действителните собственици на публични и аналогични дружества, тъй като е възможно дружествата да не са на регулиран пазар, но техните акции или други ценни книжа да се допускат до търговия на регулиран пазар.

С предложения законопроект се усъвършенства механизмът за отстраняване на несъответствия между информацията за действителна собственост в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и информацията за действителна собственост, установена по други канали, както и въвеждане в регистрите на конкретно вписване за наличие на уведомление за несъответствие. При сега действащата правна уредба в случай на несъответствие между информацията за действителна собственост в съответния регистър и информацията за действителна собственост, установена по други канали, например в процеса по комплексна проверка съгласно ЗМИП, единственият начин за преодоляване на несъответствието е съдебно решение или заявление от самото юридическо лице или друго правно образувание.

С цел въвеждане на европейските изисквания във вътрешното законодателство в областта на мерките срещу изпирането на пари с предложения законопроект е предвидено изменение и в други закони. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – като е въведено задължение за съхраняване на информацията за действителни собственици за срок от 10 години след заличаването на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел. В Закона за регистър БУЛСТАТ са направени допълнения с оглед на въвеждане на изискванията за съхраняване на информацията за действителните собственици на изрична доверителна собственост или сходни правни форми в централен регистър на държавата членка. Изрично е регламентирана и хипотезата за освобождаване от задължението за регистрация в регистър БУЛСТАТ по отношение на доверителните собственици или лицата, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, които са установени или пребивават в различни държави членки или встъпват в множество делови взаимоотношения от името на тръста, попечителския фонд или друго подобно чуждестранно правно образувание в различни държави членки. В тези случаи лицата се легитимират с удостоверение за регистрация или извлечение от информацията за действителните собственици, съхранявана в регистъра на съответната държава членка.

Министерският съвет отбелязва, че с приемането на предложения нормативен акт се очаква да има значително положително въздействие върху ефективността на дейностите на държавните органи и институции в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Отстраняването на констатираните неточности и непълноти ще способства за постигането на пълна хармонизация с високите стандарти, заложени в правото на ЕС, и международните стандарти в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.