Нов законопроект за изменение и допълнение на ЗМИП

На 29.12.2020 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това се случва след проведена обществена консултация в периода 16.11.2020 г. – 16.12.2020 г. и одобрение на изготвения от Министерството на финансите проект с Решение № 965/23.12.2020 г. на МС.

Междувременно в НС се обсъжда и внесен на 09.12.2020 г. законопроект за изменение на ЗМИП. Законодателната инициатива е на четирима народни представители. С него се предвижда отпадане на търговците на едро от кръга на задължените лица – предложение, залегнало и в настоящия законопроект. Той е минал на първо гласуване в определената като водеща Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Ключови в законопроекта от 29.12.2020 г. са разпоредбите, свързани с промяна на кръга лица, задължени да прилагат превантивните мерки по ЗМИП. При изработването на действащия закон са възпроизведени значителна част от задължените субекти в ЗМИП от 1998 г. Причината за запазването им е неизчерпателният списък на лицата в транспонираната Директива (ЕС) 2015/849 ¹ и изискването държавите членки допълнително да обхванат други дейности, които крият голям потенциал да станат параван за изпиране на пари. Със завършването на първата за България Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в края на миналата година се обосновава нуждата от изменения.

Планирано е отпадане на някои от категориите задължени субекти. Очаква се така да се постигне по-висока ефективност на контрола и съсредоточаването му в дейностите с най-голям риск. Лицата, за които може да отпадне задължението да прилагат мерките по ЗМИП, могат да се разделят в 3 групи:

1. Към първата спадат тези, за които не е установено, че представляват значителен рисков фактор. Сред тях попадат презастрахователите, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, професионалните съюзи и съсловните организации, пазарните оператори и/или регулираните пазари, както и централните депозитари на ценни книжа.
2. Втората група са органите на НАП и митническите органи, за които е предвиден механизъм за предоставяне на информация – с измененията в чл. 88 от ЗМИП те са задължени при съмнения за изпиране на пари незабавно да уведомяват дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
3. Последната категория лица са търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, както и министри и кметове на общини във връзка със сключване на концесионни договори. За тях Министерският съвет приема, че съществува немалка заплаха да бъдат използвани за целите на изпирането на пари, но следва да се противодейства с по-ефективни средства от тези по чл. 3 на ЗМИП.

В законопроекта се предвижда прецизиране на няколко от точките, обхващащи задължените субекти (т. 1, 9 и 10 на чл. 4). Предлага се и стесняване на обхвата на професионалните спортни клубове, които да следят за изпирането на пари. Това ще бъдат само футболните клубове, за които на наднационално ниво се приема, че съществува потенциална опасност да се превърнат в прикритие на финансови злоупотреби.

Министерският съвет съобразява проекта и с направените в европейското законодателство промени в областта на мерките срещу изпиране на пари. В разпоредбите на ЗМИП ще бъде отразена новата роля на Европейския банков орган, който ще участва в борбата срещу злоупотребите във финансовата система.

¹ Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.