Народното събрание прие на второ четене удължителния закон на бюджета

Народното събрание прие и на второ четене Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване ( ДОО) за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., съобщи БТА.

Депутатите приеха предложението за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата. 

Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Такъв акт е постановлението на Министерския съвет, с което е определен новият размер на минималната работна заплата за 2026 г.

Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали.

С промени в Закона за местните данъци и такси се предвижда, когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметката за 2026 г. и/или не са приели съответните актове, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г. Предвижда се до края на 2028 г. общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете за размера на таксата.

С промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда освобождаването на сделките на пазарите за растеж от данък върху капиталовите печалби да стане постоянна мярка.

До приемането на редовен закон за държавния бюджет за 2026 г. всички инвестиционни проекти по т.нар. Приложение 3 по реда на Закона за държавния бюджет за 2025 г. ще бъдат финансирани чрез Българската банка за развитие в размер до 900 млн. лв., приеха още депутатите.

Удължителният бюджет влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци, които влизат в сила от 19 декември 2025 г.