Наказателната колегия на ВКС даде задължително тълкуване на въпроси, свързани с подкупа

С Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2019 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд даде задължително тълкуване на следните въпроси:

„1. В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?

2. Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага” (подкуп) на длъжностно лице?“

В отговора си на първия въпрос върховните съдии считат, че разликата между „предлагането“ и „даването“ на подкуп е в съдържанието и обхвата на престъпното поведение на дееца, което е насочено към мотивиране на едно длъжностно лице да извърши или не дадено нещо в кръга на служебните си задължения.

В мотивите си съдиите напомнят, че в Наказателния кодекс в периода 1999 – 2002 г. са добавени нови форми на изпълнителното деяние както при активния, така и при пасивния подкуп. Към класическите форми на изпълнителното деяние при активния подкуп („даде“) са въведени следните нови форми на изпълнително деяние: „предложи“ и „обещае“. А към класическата форма на изпълнително деяние при пасивния подкуп („получи/приеме“) са добавени „приеме предложение за дар или облага“, „приеме обещание за дар или облага“, както и „поиска“. Съдиите посочват също, че множествеността на изпълнителните деяния не определя престъпната дейност като усложнена, тъй като се касае за извършването на едно престъпление. Отделните форми се явяват отделни елементи от изпълнението на това престъпление, което е насочено към мотивирането на едно длъжностно лице да действа/бездейства по служба.

В решението са изведени и редица определения на отделните форми на изпълнителното деяние. Според ВКС „предлагане“ на подкуп е налице тогава, когато подкупващият демонстрира готовност да предостави на длъжностното лице дадена облага, а „обещаване“ – когато деецът поема ангажимент да предостави облагата в последващ момент. Тези две форми на изпълнителното деяние са насочени към предварителната мотивация на длъжностното лице, като се считат за довършени в момента, в който подкупваното лице е узнало за тях. За разлика от тях, при „даването“ на подкуп са налице активни фактически действия, които целят да се прекъсне фактическата власт на дееца върху предмета на престъплението и предоставянето му на длъжностното лице по такъв начин, така че последното да може да се разпореди безпрепятствено с него. Така например „даване“ на подкуп е налице, когато извършителят предава, връчва, изпраща дара/облагата.

По втория въпрос съдиите считат, че активният подкуп „даде дар или каквато и да е облага“ е довършен, когато дарът/облагата е предоставена във фактическата власт на длъжностното лице, което може да изрази отношение към нея – да я приеме, или не. Върховните съдии поясняват, че фактическата връзка между „даването“ и „получаването“ не е от решаващо значение за определяне това кога е довършен активният подкуп, тъй като с двете деяния („даването“ и „получаването“) се извършват две различни престъпления – респективно активен и пасивен подкуп. Ето защо съдиите са разтълкували и изпълнителните деяния при пасивния подкуп – „получаване“ и „приемане“. Когато е осъществена промяна във фактическата власт върху облагата, включително и чрез предоставянето ѝ на разположение на длъжностното лице, е налице „получаване“. При „приемане“ на дадена облага длъжностното лице трябва да е наясно, че е придобило владението върху дар/облага, и да се съгласи да извърши исканото действие или бездействие.

В тази връзка съдиите изоставиха възприетото становище в изречения 3 и 4 от т. 2 на Постановление № 8 от 30 ноември 1981 г. по н.д. № 10/1981 г. на Пленума на Върховния съд, че думите „приеме“ и „получи“ имат едно и също съдържание – съгласието на длъжностното лице да се ползва от предоставената му облага, както и че подкупът винаги е сделка, за която са необходими две насрещни прояви – даване и приемане. По този въпрос тълкувателното решение е подписано с особено мнение.