МВФ с прогноза: Постепенно намаляване на инфлацията в Европа

След успешно справяне с предизвикателствата, породени от пандемията от Covid-19 и от ценовия шок на енергията заради войната в Украйна, Европа е изправена пред трудната задача да възстанови стабилността на потребителските цени, като същевременно гарантира силен и зелен растеж в дългосрочен план. Промени в света, причинени от геоикономическата фрагментация и продължаващото въздействие на изменението на климата, доведоха до нови икономически затруднения, които изострят дългогодишни проблеми, свързани с икономическия растеж, и може да забавят процеса на сближаване между страните. Това пише в доклада за Европа на Международния валутен фонд (МВФ) със заглавие „Възстановяване на ценовата стабилност и осигуряване на силен и зелен растеж“, публикуван на сайта на организацията и цитиран от 3e-news.net.

Забавянето на общата инфлация носи известно облекчение на домакинствата и компаниите

Това се дължи главно на отслабването на цените на суровините и ограниченията в предлагането, но решаването на проблема с постоянната базова инфлация се оказва по-трудно. Европейските централни банки в отделните страните са затегнали значително паричната си политика, а правителствата съкращават бюджетните си разходи.

Продължаващите ефекти от миналогодишните шокове с цената на енергията и политиките за затягане също допринасят за по-бавния растеж тази година. Растежът на страните с повече големи производствени или енергоемки сектори се забавя повече от растежа на тези, които зависят от секторите на услугите и туризма. Като цяло прогнозата за растеж се влияе от противоположни сили – затягане на макроикономическата политика и възстановяване на реалните доходи, на фона на падаща инфлация и нарастващи заплати.

Прогнозата за Европа предполага „меко кацане“ с постепенно намаляване на инфлацията

МВФ очаква, че растежът в региона като цяло ще се забави до 1,3% през 2023 г. от 2,7% миналата година и ще се ускори до 1,5% през 2024 г. Страните в Европа с развита икономика, фокусирана върху сектора на услугите, ще се възстановят по-бързо от икономиките на страни с относително по-големи производствени сектори, които изпитват проблема със спадналото външно търсене и са изложени на високи цени на енергията.

В същото време европейските страни с развиващи се икономики ще регистрират умерен растеж през 2024 г., но процесът на възстановяване ще варира в различните държави в зависимост от енергийната интензивност на производството, фокуса върху сектора на услугите и (особено в най-източните страни) прекъсването на търговските отношения с Русия.

Паричната политика наближава края на своя цикъл на затягане. МВФ прогнозира за 2023 г. умерена фискална консолидация, която ще се ускори през 2024 г. Монетарното затягане на политиката от централните банки доведе до по-високи разходи по заеми и отслабени баланси на домакинствата и корпорациите за недвижими имоти. Въпреки адекватността на капиталовите резерви на банките, при неблагоприятен сценарий ситуацията с тях може да се усложни, предупреждава МВФ.

Рисковете, пред които е изправена Европа

През прогнозния период се очаква само постепенно намаляване на инфлацията, докато въздействието на пониженото вътрешно търсене през 2023 г. и по-ниските цени на суровините ще бъдат пренесени към основната инфлация, която ще спада. Прогнозираното възстановяване на реалните доходи и все още силните пазари на труда ще забавят темпото на спад на инфлацията. Очаква се, че повечето държави няма да постигнат инфлационни цели до 2025 г. Един от основните рискове за забавяне на инфлацията, особено в развиващите се европейски страни, е устойчивият ръст на номиналните заплати, които надвишават темпа на инфлация и растежа на производителността. Инфлацията може да пусне корени, което би изисквало допълнително затягане на паричната политиката и потенциално би могло да доведе до стагфлация.

Пред тези рискове е изправена Европа във време, когато структурните промени са свързани с геополитическата фрагментация и изменението на климата, които изострят съществуващите дългосрочни предизвикателства пред икономическия растеж. Средносрочните перспективи за растеж в Европа се влошават от известно време, като един от основните фактори е отслабването на растежа на производителността, а новите проблеми са свързани с по-високи и по-нестабилни цени на енергията и променящи се отношения в индустрията, както и с предлагането и търговията, които дестабилизират производствените структури. Те допълват добре познатите фактори (като застаряване на населението и ограничения в предлагането на работна ръка), които пречат на потенциалния растеж.

В повечето развиващи се страни в Европа комбинацията от ниска производителност и загуба на конкурентоспособност по отношение на съотношението заплати/разходи може да забави сближаването на икономическите показатели.

При тези условия стабилизирането на държавните траектории на дълга също може да бъде предизвикателство – особено в страни с висок дълг, където дългът определено трябва да се намали, препоръчва МВФ.