Министерският съвет прие постановление за изпълнението на Бюджет 2023

Министерският съвет прие постановление за изпълнението на държавния бюджет на България за 2023 г. в срока, определен в Закона за публичните финанси – до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет, съобщиха от пресслужбата на правителството. 

С постановлението се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Утвърждават се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, в рамките на утвърдените им разходи по области на политики и бюджетни програми.

Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Закона за държавния бюджет на България за 2023 г., които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет. Постановлението за изпълнението на държавния бюджет съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет. 

С друго свое решение кабинетът одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., изготвена в изпълнение на Закона за публичните финанси.

На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма на касова основа към края на юни 2023 г. е положително, в размер на 1 77,7 млн. лева (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лева и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок, 30 юни, за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци, и от друга страна, на постъпили неданъчни приходи от Европейската инвестиционна банка, формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове за финансиране на проекти от Модернизационния фонд, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404 млн. лева. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2%) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 946,1 млн. лева, като нарастват с 634,8 млн. лева – 14,7% спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 454,4 млн. лева. Приходите от други данъци са в размер на 1 720,6 млн. лева или ръст от 806,5 млн. лева спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лева, което представлява ръст от 995,5 млн. лева – 15,4% спрямо отчетените за същия период на м.г.

Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лева и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и др. През юни постъпиха приходи в размер на 384,5 млн. лева от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия.

Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да бъде подпомогнат преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лева приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.

Разходите по КФП към юни т.г. възлизат на 31 226,3 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лева - 15,3%. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и др. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и др.

Нелихвените разходи са в размер на 30 029 млн. лева. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 820,5 млн. лева. Капиталовите разходи възлизат на 2 175,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лева. 

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни т. г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2023 г. е 12,9 млрд. лева, в т.ч. 12,5 млрд. лева депозити на фискалния резерв в Българската народна банка и банки, и 0,4 млрд. лева вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др.