Министерският съвет одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. (АСБП 2026 – 2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., съобщи правителствената пресслужба.

По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по  бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през м. ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.

Разчетите за периода 2026 – 2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите ( МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5 – 2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като ЕК, ОИСР и други.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 3% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро  (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2 300 евро за 2026 г., на 2 505 евро за 2027 г. и на 2 659 евро за 2028 г.

Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се повишава на 460,17 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Размерът на паричното обезщетение при завръщане на работа преди детето да навърши 2 години се повишава от 50 на 75 на сто.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро. Очаква се нейният размер да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля повече от два пъти прогнозираната стойност на средногодишната инфлация за догодина от 3,5%. Това означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване по швейцарското правило с между 7% и 8%.  От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро. От 1 юли  размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило.

През 2026 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,421 млрд. евро, което е 11,3% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на България. Тези разходи са с 1,097 млрд. евро или с 8,9% повече спрямо 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. ще бъде равен на заложения нов размер на минималната работна заплата, която е предвидено да нарасне на 620,20 евро. От същата дата се определя и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 2 300 евро.