МФ очаква инфлацията в края на 2024 г. да бъде 2,3%

Министерството на финансите публикува пролетната макроикономическа прогноза за периода 2024 – 2027 г., изготвена от Института за анализи и прогнози.

Данните показват умерено подобрение във външната среда през прогнозния период при запазване на съществени геополитически рискове.

През 2024 г. се очаква ускорение на растежа на брутния вътрешен продукт на България до 3,2%, подкрепен от вътрешното търсене, след което прогнозата е за леко забавяне на икономическата активност в периода 2025 – 2027 г. През прогнозния период темповете на нарастване на заетостта и заплащането на труда ще се забавят.

Растежът на икономиката ще се забави до 2,7% през 2025 г. Очакваното забавяне в растежа на доходите ще доведе до по-слабо нарастване на потреблението на домакинствата. В същото време с намаление на несигурността и увеличение на търсенето растежът на частните инвестиции ще се ускори. Нарастването на износа ще се ускори в резултат на по-силното външно търсене в ЕС, но приносът на нетния износ ще остане отрицателен, се посочва в прогнозата.

През 2026 г. и 2027 г. БВП ще се повиши съответно с 2,7 и 2,6%. Реалният растеж на доходите ще подкрепи стабилното нарастване на потреблението. Повишението на търсенето ще се отрази положително на инвестиционната активност. Външното търсене ще остане стабилно и растежът на износа ще се запази близък до този през 2025 г. Ръстът на вноса ще бъде по-висок, като ще отразява и планираното придобиване на военна техника.

Инфлацията в края на 2024 г. се очаква да бъде 2,3%, а средногодишната – 2,4%. С най-високо поскъпване и най-голям принос за инфлацията в края на 2024 г. се очаква да бъде базисната инфлация и в частност услугите. Енергийните стоки също ще имат слаб положителен принос в размер на 0,1 пр. п. Сред факторите за това са очакваното поскъпване на транспортните горива във връзка с динамиката на фючърсите на суровия петрол в края на годината. В прогнозата са включени и три конкретни мерки за намаляване на инфлацията. Те са насочени към понижение на цените на дървата за огрев за населението и по-ниско доплащане от страна на пациентите на лекарствените продукти за сърдечно-съдови заболявания по позитивен лекарствен списък на НЗОК, както и отпадане на таксите за обучение по държавна поръчка в държавните университети. Общият им ефект в средногодишната инфлация се оценява на –1 пр. п.

През следващите години инфлацията в края на годината ще продължи плавно да се забавя, по линия най-вече на очакваната динамика при международните цени. Прогнозира се тя да бъде 2,2%, 2,1% и 1,8% съответно през 2025 г., 2026 г. и 2027 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията поради очакваното поевтиняване на транспортните горива. Приносът на компонентите на базисната инфлация ще продължи да се свива, но ще бъде водещ за формиране на инфлацията във връзка с прогнозираното нарастване на вътрешното търсене, както и на разходите за труд.

Прогнозата е средногодишната инфлация слабо да се ускори до 2,8% през 2025 г. Това се свързва с планираното за началото на 2025 г. връщане на стандартната ставка на ДДС за ресторантьорските услуги, както и изчерпването на базовите ефекти от описаните по-горе мерки за намаляване на цените на дървата за огрев, лекарствата за сърдечно-съдови заболявания и таксите за обучение по държавна поръчка във ВУЗ. Средногодишният темп на инфлация ще се забави до 2% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.