КС ще проверява противоречат ли на Конституцията разпоредби от ЗМИП

На 01.02.2021 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 2/2021 г. То е по повод сезиране от страна на ВАдС за противоконституционност на четири разпоредби от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Делото е разпределено на съдия-докладчик и се очаква насрочването на дата за проверка на допустимостта на искането.

Първият оспорен текст (чл. 4, т. 15) се отнася до включването на „лицата, които по занятие извършват правни консултации“, в това число и адвокатите, в кръга на задължените субекти по ЗМИП. Според ВАдС обхватът на хипотезите, в които за адвокатите се поражда задължение да изпълняват превантивните мерки, е прекалено широко и неясно формулиран. В него могат да попаднат на практика всички елементи от адвокатската дейност, а не са предвидени достатъчно изключения, които да гарантират безпрепятственото и пълноценно упражняване на професията.

Съгласно искането на Съвета законодателят не е транспонирал правилно европейското законодателство и така за правните консултанти е създал непропорционално тежки задължения и санкции при тяхното неизпълнение, които не са наложителни, за да се постигнат желаните цели. ВАдС намира, че адвокатите са поставени в положение да не могат паралелно да изпълняват изискванията на ЗМИП, от една страна, а от друга – отредената им в Конституцията роля, наред с ангажиментите им по Закона за адвокатурата.

В обобщение е изложено, че посочената по-горе разпоредба е несъвместима с принципите на правовата държава (чл. 4 от КРБ), с правилото за адвокатската тайна (чл. 30, ал. 5 от КРБ), с правото на защита на всеки гражданин (чл. 56 от КРБ), както и с полагащия основата на адвокатурата текст за нейната свобода, независимост и самоуправление (чл. 134 от КРБ).

На следващо място ВАдС застъпва тезата за противоконституционност на вмененото му задължение за приемане на вътрешни правила за осъществяване на контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма (съгласно чл. 101, ал. 4, изр. второ от ЗМИП). Към това отнася и предоставеното правомощие на Държавна агенция „Национална сигурност“ да дава задължителни указания при констатирани несъответствия на тези правила със закона или друг относим акт, както и при недостатъчност на въведените мерки (по силата на чл. 103, ал. 8 от ЗМИП). Съветът вижда в тези текстове недопустима външна намеса и категорично противоречие с принципа за независимост, свобода и самоуправление на адвокатурата, прогласен в чл. 134 от КРБ.

Последният атакуван текст засяга възможността при сигнализиране за съмнителна операция или сделка прокурор да може да поиска от съда налагане на запор или възбрана, които да ги предотвратят. С изменения от 2020 г. е допуснато такова искане от специализираната прокуратура да бъде внасяно не в общите граждански съдилища, както в останалите случаи, а в специализирания наказателен съд (съобразно чл. 73, ал. 3, изр. второ от ЗМИП). ВАдС напомня, че по правило за тези искания се прилагат правилата на ГПК и те не са свързани с анализ има ли извършено престъпление. Поради това той намира законодателното решение за необосновано и несъответстващо на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ).