Конституционният съд е сезиран да разтълкува понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното

На 19 март 2021 г. Конституционният съд (КС) е образувал конституционно дело № 6/2021 г. по искане на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) за тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България. Конституционните съдии трябва да установят и дали понятието “пол“, което е възприето в Конституцията, съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).

В случай че допуснат делото до разглеждане по същество, КС ще трябва да отговори на следните въпроси:

     „1. Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?

     2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

     3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?“

Повод ВКС да се обърне към КС е тълкувателно дело № 2/2020 г. по описа на ОСГК, което трябва да даде отговор на въпроса дали е допустима промяна на данните в актовете за гражданско състояние (АГС) на лице, което твърди, че е транссексуален. Делото е образувано поради противоречива практика на съдилищата.

В искането за образуване на конституционно дело върховните съдии посочват, че предлагат тълкуването да започне от тълкуването на понятието „пол“ за изясняване на смисъла, в който то е използвано в обективното право. Върховните съдии посочват, че са възможни два подхода, които изпълват понятието с правно съдържание. Първият подход разглежда полът единствено чрез биологичното му обяснение (биологичен/физиологичен пол). Според втория подход понятието се допълва и от съвременното развитие на науката и обществото, като са познати и „психологически пол“ (половата идентичност съответства на това как човекът разбира и чувства своя пол) и „социален пол“ (социално конструирани характеристики и поведения при изразяването на човека в обществото).

Върховните съдии напомнят и какво е „транссексуалността“ – състояние, при което половата идентичност се различава от биологичния пол, т.е. тя се включва в „психологическия пол“ на индивида. Добавят и че в българското право е уредена медицинската възможност за смяна на пола.

Напомнят и, че в решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) транссексуалността се възприема като проява на личната идентичност и е елемент от съдържанието на правото на зачитане на личния живот, съгласно чл. 8 от КЗПЧОС. В искането си върховните съдии разглеждат и тълкуват редица норми на българското право и правото на Европейския съюз, включително и редица дела пред ЕСПЧ и др., като стигат до извод, че за решаването на въпроса следва да сезират Конституционния съд.

В първото си заседание по делото конституционните съдии ще решат дали да допуснат исканото тълкуване на Конституцията до разглеждане по същество. За докладчик е определен съдия Красимир Влахов.