Комисията по бюджет и финанси не прие на първо четене промените в данъчните закони

Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание не прие на първо четене промените в данъчните закони, предложени от правителството, съобщи БТА. Законопроектите бяха подкрепени от 6 народни представители, 2 бяха против, а 7 се въздържаха.

Комисията обаче одобри единодушно законопроект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

В началото на заседанието от Министерството на финансите представиха основните предложения за промени в пакета данъчни закони, приети от Министерския съвет.

Сред тях в проекта за промени в Закона за данък върху добавената стойност е предложено удължаване на нулевата ставка ДДС за доставката на хляб и брашно до 30 юни 2024 г. като мярка за смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху най-уязвимите, както и удължаване срока на прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорските услуги до 31 декември 2024 г. Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността ѝ, когато доставчикът не издаде касова бележка. Коригирани са размерите на глобите и санкциите при неиздадена касова бележка, както по отношение на физическите лица, които издават касови бележки от обектите, така и по отношение  на юридическите лица, собственици на съответните търговски обекти. Друго предложение, касаещо лицата, които извършват ресторантьорски услуги, чиито продажби се управляват от софтуер, е, че за тази дейност трябва да използват само лицензиран от НАП софтуер.

Предложените промени в законопроекта за акцизите и данъчните складове са във връзка с европейски директиви. Една от тях е свързана с режима на дистанционни продажби с цел привеждане на акцизното ни законодателство в съответствие с правото на ЕС. Предлага се въвеждане на разпоредби по отношение на режима за извършване на дистанционни продажби на акцизни стоки, най-вече цигари и алкохол, освободени за потребление на територията на страната. Предлага се въвеждане на акциз върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн – т.нар. нагреваеми нагрилета без тютюн, но с различни видове заместители на тютюн, независимо дали съдържат никотин, или не.

В промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предлага уеднаквяване на подхода при облагането на доходите от недвижимо имущество от източници в страната ни. Целта е отстраняване на противоречивата в момента данъчна практика при облагането на доходите от недвижимо имущество на чуждестранни физически лица, а именно данъчните права за облагане на недвижимо имущество да се разпростират само за имущество на територията на страната. Предложението за това идва от приходната агенция. Друго предложение от НАП е за разширяване на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, касаеща необлагаемите доходи, с цел по-обективна преценка за действителния доход от трудови правоотношения на физическите лица и намаляване на отклоненията от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“.

Предлага се въвеждане на нормативно признати разходи за доходите от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални и криповалути. Предложението е при доход от реализирана печалба от такива финансови активи да има приспадане на 10% от основата при облагането с доход за физическите лица с цел насърчаване на декларирането на този тип доходи и изсветляване на тази дейност.

Предвидено е и разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, така че да се избегне „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори. Идеята е осигуровките, които се заплащат като съотношение между служител и работодател, да са еднакви както в трудовите договори, така и в гражданските договори. Предлага се и мярка във връзка с повишаване на събираемостта на данъците, която е свързана с повишената събираемост на ДДС – при събиране на неиздадени касови бележки физическите лица да могат чрез електронно приложение да подават тези касови бележки към НАП и на месечна база да получават максимум до 100 лева върнато ДДС, което е в размер 0,05% от добавената стойност.

Предлага се още доходите от връщане на коли на скрап да се приспадат от данъчната основа при декларирането на данъците в края на данъчната година с цел насърчаване на рециклирането на такива автомобили. По отношение на дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, включително трюфели, с изключение на билки, се предлага въвеждането на алтернативен данък върху доходите от тази дейност за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, като тези предложения включват набор от мерки и са по инициатива на самия сектор.

В проекта за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага въвеждането на финансов стимул за лицата, който подадат информация с цел възстановяване на укрити или недекларирани облагаеми доходи от сделки, печалби и имущество на обща стойност над 100 000 лева. Тази информация трябва да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите, да не се основава да публични източници и да не се подава от лица, които имат тази информация в качеството си на орган по приходите или държавен служител с контролни правомощия. За тази суми над 100 000 лева се предлага размерът на възнаграждение за лицата, подали информацията, да е до 10% от събраните от приходната агенция средства. Целта е мярката да не води до злоупотреби и некоректни сигнали, а да служи за стимул за разкриване на големи злоупотреби.

Предлага се в Закона за ограничаване на плащания в брой намаляване на прага на сумите, допустими за извършване на плащане в брой от 10 000 лева на 2000 лева.

По отношение на ресторантьорите се въвежда изискване работодателите от бранша да изплащат възнагражденията на работниците и служителите по банков път, като това се отнася само за ресторантите с 2, 3, 4 или 5 звезди, изключват се най-малките – с една звезда. За същата група ресторанти се предлага изискване за задължително наличие на устройство ПОС в ресторантите, което да бъде обявено на видно за клиентите място. От МФ поясняват, че не е задължително да се плаща с ПОС терминал в тях, но е задължително да го има наличен.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) предложените промени са най-вече с транспониране на европейско законодателство и препоръки на ОИСР. Предлага се въвеждане на разпоредбите на европейската директива за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза в националното данъчно законодателство. Това би засегнало както глобални групи, така и български групи с годишен оборот над 1,5 млрд. лева. За тях ставката за корпоративния данък остава 10%, но се въвежда допълнителна ставка, така че ефективният корпоративен данък да бъде 15%. 

Предлага се облагане с патентен данък на юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения. Предлага се също въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък, с която да се продължи насърчаването на земеделските стопани от микро-, малки и средни предприятия, с цел да инвестират преотстъпения данък в придобиване на нови активи.

Предлагат се мерки, свързани с необходимостта от прецизиране на някои текстове на ЗКПО, сред които такива, свързани със скрито разпределение на печалба, прецизиращи текстове относно некоректно тълкуване на текстовете от закона във връзка със скрито разпределение на печалбата, както и по-ефективен контрол на случаите на скрито разпределение на печалбата.

В промените в Закона за местните данъци и такси се предлага освобождаване от данък върху недвижимите имоти за сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление А, както и за сгради, които имат сертификат за сграда с „близко до нулево потребление на енергия“. 

Предлага се размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, както и по зони в тях и по вид на имотите в границите, определени от закона. Предлага се въвеждане на образци на заявления и документи, издадени от общините за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, във връзка с местните данъци. Друго предложение е данъкът върху превозните средства по отношение на корабите да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.