Какво се променя от 1 януари 2025 г.

За трети път в последните няколко години България започва новата година без приет бюджет и промени в данъчните закони. Това до известна степен ограничи фискалните промени, които влизат в сила от 1 януари 2025 г., но някои бяха заложени още от миналата година, пише Economic.bg.

Ръст на минималната заплата

Въпреки липсата на приет бюджет служебното правителство утвърди рекорден ръст на минималната заплата за 2025 г. Така от 1 януари тя се вдига с над 15% и става 1 077 лева. За втори път тя се повишава на база механизма, който автоматично я свърза като 50% от средната брутна заплата в България. Увеличението ѝ обаче е факт само за частния сектор, а държавните служители на минимално възнаграждение ще се наложи да изчакат приемането на бюджет за 2025 г.

Отново от 1 януари се повишава и прага на бедност – с около 21% до 638 лева. Линията на бедност е важна при определянето на достъпа до социални помощи.

Възраст и стаж за пенсиониране

Продължава и постепенното нарастване на изискването за възраст и стаж за пенсиониране по график. През 2025 г. възрастта за пенсиониране при жените става 62 години и 4 месеца, а при мъжете – 64 години и 8 месеца. За да се пенсионират, жените трябва да са натрупали 36 години и 8 месеца стаж, а мъжете – 39 години и 8 месеца.

Увеличенията в тази сфера варират между 1 и 2 месеца. По план това нарастване трябва да продължи, докато достигне 65-годишна възраст с 37 години стаж за жените и 65 години с 40 години стаж за мъжете. За мъжете това ще стане през 2029 г., а за жените – през 2037 г.

Основната лихва

И през януари продължава понижаването на основната лихва. От 1 януари изчисляваният от Българската народна банка показател се понижи с 9 пункта спрямо декември до 2,95%. БНБ изчислява основната лихва в България по данни от кредитните сделки, сключени от търговските банки. Намалението отразява падащите лихви по някои видове заеми и задържането на нивата по ипотеките. Основният лихвен процент в България започна да се понижава в началото на 2024 г., когато все още бе близо 4%.

ДДС ставка и праг

От 1 януари автоматично се вдига ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното обратно на 20%, тъй като според настоящото законодателство намалените ставки важат до края на 2024 г. Отпада и таванът на надценката на цената на хляба. Той бе в размер на 15% и важеше до края на 2024 г.

От 1 януари се вдига и прагът за регистрация по ДДС. Това е втората стъпка по завишаването на прага – той става 166 хил. лева, което е и максимумът, след като от началото на 2024 г. бе повишен на 100 хил. лева. В плановете на финансовото министерство бе той да не се завишава, защото това би означавало пропуснати финансови ползи за бюджета. Според настоящото законодателство обаче прагът трябва да се завиши от 1 януари 2025 г., а поправките на МФ не бяха приети навреме.

Влизане в Шенген

Най-чаканата промяна е влизането на България в Шенген и по суша. Това се случва девет месеца, след като страната се присъедини към европейското пространство по въздух и море. Събитието е историческо като се има предвид, че България започна опити да влезе в Шенген още през 2007 г.

Граничният контрол ще отпадне само по границите, които са вътрешни за ЕС. Контролът между България и Румъния ще бъде запазен през първите 6 месеца, но той няма да е 100-процентов. При извънредни ситуации и при реагиране на сериозна заплаха проверките може да бъдат върнати.

Лични документи

От 1 януари поскъпва издаването на лични документи като лични карти. Според промените в Тарифа 4 лична карта ще струва 30 лева вместо досегашните 18 лева за обикновена поръчка. Бързата услуга скача от 36 лева на 60 лева, а експресната – от 90 лева на 150 лева.