ИПИ: Резервът на пазара на труда сочи, че експанзията на заетостта става все по-трудна

Предлагането на труд в България остава изключително свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен ресурс изглежда все по-трудно. Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на „Евростат“ за общия свободен резерв на пазара на труда в страните от ЕС, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Оценката на „резервите“ (labor market slack) за 2023 г. е интересна по две причини. От една страна, данните включват разширено понятие за население в активна възраст – между 15 и 74-годишни вместо по-често разглежданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона на застаряването и свиването на предлагането. От друга страна, понятието е максимално обхватно, като включва както безработните, така и неактивните, които са склонни да работят, и хората, работещи на непълен работен ден – с други думи, представен е пълният потенциал за експанзия на пазара на труда.

Разпределението на общите резерви сочи, че в страните от ЕС и след пандемията пазарите на труд работят на много скорости, като в редица държави – Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия – те надхвърлят 15% от населението между 15 и 74 години. От другата страна са предимно централноевропейски страни, където високото търсене и успешните политики за активиране и преквалификация са успели почти да изчерпят свободния ресурс  – такива примери са Полша, Малта, Унгария и Чехия, където резервите са от порядъка на 5-6%. България е близо до тези стойности – със 7,1% резерв.

От ИПИ отбелязват, че характерът на резервите е много различен сред различните държави – в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други – особено в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция), се наблюдава висок дял на непълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят. Това подчертава факта, че преносът на политики и практики в рамките на ЕС е труден заради много различните особености на националните икономики и пазарите на труда.

През 2023 г. България постига най-ниския размер на резервите на пазара на труда за последните 15 години. Докато насред глобалната криза стойността на показателя достига пика си от 21%, най-вече заради значителния дял безработни лица, но и немалко готови да започнат работа неактивни лица, то през 2023 г. стойността на показателя вече е 7,1%. Водеща роля отново играе безработицата (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са много малки – непълно заети са едва 0,3% от населението на 15-74 години, а търсещи работа, които не в състояние да започнат веднага да работят, са 0,5%.

„Това разпределение и тази динамика дават ясна насока на политиките за експанзия на пазара на труда у нас. Известни резерви има както в групата на безработните, така и сред склонните да работят неактивни лица. Фактът, че те не успяват да се реализират на фона на повишеното търсене на труд обаче означава, че има значителни пречки пред това – ниска квалификация и умения, разположение в региони с малко свободни работни места при ниска мобилност, липса на ориентиране. Именно тези бариери трябва да бъдат преодолени – с фокус върху квалификацията и уменията, разширяване на образованието на възрастните, и разглеждане на индивидуалните потребности и предизвикателства на неактивните и безработните“, посочват от ИПИ.