ИПИ: Ежедневната трудова миграция е генерирала доходи от 661 млн. лева на месец през 2021 г.

Преброяването, проведено през 2021 г., установи, че трудовата миграция през границите на общините се е засилила много през последното десетилетие и вече над половин милион души пътуват всеки ден до работно място в съседна община, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Общият размер на дохода, генериран от пътуващите работници от заетостта им в други общини, надхвърля 661 млн. лева месечно през 2021 г. Най-голям е размерът на трудовия доход на пътуващите работници в София – 39 млн. лева, но това отразява най-вече големия размер на работната сила на столицата. На второ място е Перник с 32 млн. лева, където водеща роля играе заетостта в София, на трето място – Стара Загора с 18 млн. лева, където привлекателна заетост предлагат както енергетиката на Раднево и Гълъбово, така и преработващата промишленост на Казанлък. С над 10 млн. лева доход от миграция са общо 11 общини, над 1 млн.  – цели 160.

Делът на дохода от заетост в други общини посочва важността на трудовата миграция за благосъстоянието на населението. Той достига 79% от всички заплати в Антон, 77% в Горна Малина, 72% в Чавдар, като и в трите общини обяснението е близостта с големите предприятия на Средногорието. Водещата роля на трудовата миграция е ясно видима в цялата периферия от общини около столицата, където тя генерира 50 – 60% от дохода. Сходни клъстери от общини (но с по-малък обхват) се оформят около Пловдив, Варна, Козлодуй, около енергийния комплекс на Стара Загора, в околността на Кърджали и Русе и други подобни. Малко са общините, където пътуващи работници генерират под 10% от общия трудов доход.

Трудовата миграция има почти универсален ефект на повишаване на средните заплати в общините. След преизчислението, което взема предвид пътуващите работници, средните заплати намаляват в едва 23 общини, най-видимо в Челопеч (-24,5%) и Пирдоп (-9%). Общините, където доходът намалява след ефекта на миграцията, са най-общо в две категории – областни центрове с много добре развити пазари на труда и малки индустриални и енергийни общини, като и двете са предлагат много високи заплати. Обратно – трудовата миграция повишава средното заплащане в 241 общини, като това е най-видимо в Антон (58%), Мизия (52%), Златица (46%) и Горна Малина (45%). В общия случай трудовата миграция повишава средните доходи на работещите с под 10%, като това е вярно за 174 от общините. И тук най-видимото струпване на общини с по-значителен положителен ефект е около София.

Интересна и разликата между доходите на пътуващите работници и средната заплата на наетите в самата община – колкото по-голяма е тя, толкова по-голяма е мотивацията за търсене на работа другаде. Тук лидер е община Мизия, където разликата е цели 1 143 лева, в Антон тя е 920 лева, в Драгоман – 885 лева. При това сравнение е особено видимо влиянието на общините, при които енергетиката играе водеща роля, като около тях се оформя периферия, в която те повишават значително трудовия доход. Тежестта на София също е очевидна, като разликата между заплатите на пътуващите до столицата и работещите в своята община достига 780 лева за Перник, в Своге е 697 лева, а в Сливница – 656 лева.

„Предложените тук изчисления са приблизителни – много е вероятно разликите да са дори по-значителни, тъй като изглежда логично трудовите мигранти да се насочват към по-добре платените дейности в общините, до които пътуват всеки ден, и съответно да вземат над средната заплата. Въпреки това резултатите са повече от очевидни – трудовата миграция е почти универсален инструмент за подобряване на благосъстоянието и възможностите на работещите. Това има ясни последствия за планирането на инфраструктурата, която следва максимално да улеснява близкото пътуване за работа – в това число чрез подобряване на ЖП връзките към големите градове, но и за работодателите, които могат да намират работници от все по-далеч (при наличие на правилните условия)“, се посочва в анализа на ИПИ.

Целия анализ може да видите тук.