ИПИ: Денят на данъчна свобода в България настъпва на 3 юни 2025 г.

Близо 154 дни работим за държавата през 2025 г. Това означава, че на 3 юни отбелязваме Деня на данъчна свобода. Бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лева. Отчитайки, че за ден изработваме близо 590 млн. лева (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лева), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна. Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36 – 37% от БВП в последните години, до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г., изчисляват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Фокусът към бюджета през тази година безспорно трябва да е върху разходната част. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лева, което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лева спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лева, но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръх амбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лева.

Публикуваната от ИПИ бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ ясно показва два дълги периода на бюджетен дефицит в последните над 20 години. Първият от 2009 до 2015 г., който покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на КТБ. Вторият период настъпи след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната. Необоснованото повишение на разходите предопределя висок бюджетен дефицит и повишава натиска за увеличение на данъчната тежест.

„Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж. Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест“, посочват от ИПИ.