ИПИ: Данъчната свобода през 2024 г. ще настъпи на 13 май

8 януари 2024, 11:00 148

134 дни българите ще работят за държавата

Общо 134 дни българите ще работят за държавата през 2024 г., сочат данните на Института за пазарна икономика (ИПИ).

„След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега се връщаме към нормалния ритъм и влизаме в новата година с приета рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75,2 млрд. лева. Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лева през 2024 г., то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна. Според календара (отчитайки, че годината е високосна) своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г.“, посочват от ИПИ.

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но от Института подчертават, че следва да се отчита и големият бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,4 млрд. лева, което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лева. „Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи, без да теглим нов дълг“, обясняват от ИПИ.

В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6 – 7 млрд. лева и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години. 

Как се финансират тези 81,4 млрд. лева консолидирани разходи? Косвените данъци носят 25,4 млрд. лева, в т.ч. 18,5 млрд. лева от ДДС, близо 6,5 млрд. лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лева, в т.ч. 7 млрд. лева от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лева от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лева, в т.ч. 12,8 млрд. лева вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лева вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лева приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лева приходи от такси, 1,8 млрд. лева приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лева от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях може да се прибавят и очакваните 660 млн. лева вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лева. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета – т.е. подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

ДРУГИ НОВИНИ

филтър по тема:
покажи още
абонамент