ИПИ: Данъчната свобода през 2024 г. ще настъпи на 13 май

Общо 134 дни българите ще работят за държавата през 2024 г., сочат данните на Института за пазарна икономика (ИПИ).

„След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега се връщаме към нормалния ритъм и влизаме в новата година с приета рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75,2 млрд. лева. Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лева през 2024 г., то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна. Според календара (отчитайки, че годината е високосна) своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г.“, посочват от ИПИ.

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но от Института подчертават, че следва да се отчита и големият бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,4 млрд. лева, което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лева. „Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи, без да теглим нов дълг“, обясняват от ИПИ.

В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6 – 7 млрд. лева и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години. 

Как се финансират тези 81,4 млрд. лева консолидирани разходи? Косвените данъци носят 25,4 млрд. лева, в т.ч. 18,5 млрд. лева от ДДС, близо 6,5 млрд. лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лева, в т.ч. 7 млрд. лева от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лева от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лева, в т.ч. 12,8 млрд. лева вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лева вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лева приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лева приходи от такси, 1,8 млрд. лева приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лева от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях може да се прибавят и очакваните 660 млн. лева вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лева. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета – т.е. подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.