Икономисти: Българското законодателство е закъсняло с въвеждането на личния фалит

Българското законодателство е закъсняло с въвеждането на личния фалит, но то ще има влияние върху много хора и част от бизнеса – това казаха в Националния пресклуб на БТА икономисти от Съвета по икономически и публични политики, предава агенцията. На срещата бе представен докладът „Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти“.

Експертите посочват, че съществува пряка корелация между нивото на БВП и законодателството за личния фалит. В страните, в които има закони за несъстоятелността, може да се постигне по-високо ниво на икономически растеж, а европейско изследване посочва, че законодателство за несъстоятелността може да повиши БВП с до 3%, а заетостта – с до 2%. Остава въпросът какво предстои за едно физическо лице след като обяви личен фалит, допълват те – търговските дружества се оздравяват или фалират, но за физическите лица проблемът със започването на чисто остава.

В някои страни лица, обявили личен фалит, не могат да изпълняват определени длъжности, да заемат държавни постове и други.

Според експертите темата за личния фалит е все по-актуална, но към стъпки, водещи до въвеждането на подобен механизъм, може да се премине едва след съставянето на стабилно редовно правителство,

Социологическо изследване, цитирано в доклада показва, че около 60% от хората не знаят какво точно е личен фалит. Същевременно близо половината от запитаните отговарят положително, че такова законодателство е необходимо, само три процента са против, а останалите нямат позиция.

Членовете на Съвета по икономически и публични политики призоваха законът да не се пише на парче, а само след дискусия по всички негови аспекти и свързани страни, защото може да се отрази на стабилността на финансовата система. Нужен е сериозен дебат, най-вече за ценностите на обществото, и е трудно да се изготви проект на закон, допълват те.