ЕК с икономически препоръки към България

Европейската комисия представи оценки и препоръки за икономиките на държави от ЕС. Комисията е извършила задълбочени оценки на 16 държави, като посочва, че в България и още 14 страни не се изпълняват изискванията по отношение на дефицита, съобщи БТА.

ЕК отправя три препоръки към България. Първата препоръка е да бъдат прекратени мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия налага мерки за подкрепа, страната ни следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и компании, като същевременно поддържа мерки за икономия на енергия. От нашата страна се очаква да осигури разумна фискална политика, по-специално чрез ограничаване на номиналното увеличение на национално финансираните нетни първични разходи догодина до не повече от 4,6%.

Според ЕК е необходимо запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства по линия на Плана за възстановяване и други фондове на ЕС, по-специално с цел насърчаване на прехода към цифровизирана и екологосъобразна икономика. След 2024 г. от България се очаква да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, с оглед постигане на разумна средносрочна фискална позиция.

Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на Плана за възстановяване. България се насърчава да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Третата препоръка се отнася до намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия чрез по-бързо въвеждане на възобновяеми енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. България също така следва да подобри електропреносната мрежа. Препоръчва се да продължат усилията за увеличаване на свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Комисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат насочени към бъдещето решения при централното отопление и градския транспорт, както и да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. ЕК очаква по-големи политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.

В съпътстваща оценка на Комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България, след свиване от 4% през 2020 г., икономиката е нараснала със 7,6% през 2021 г. и с 3,4% през изминалата година. През 2023 г. се очаква ръст от 1,5%, а догодина – 2,4%. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление.

При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, се отчита, че държавният дефицит се е увеличил от 3,8% през 2020 г. на 3,9% от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8%. Предвижда се той да бъде 4,8% от БВП през тази и следващата година.