ЕК с четири препоръки към българската икономика

България трябва да ограничи бюджетните си разходи под 3% от Брутния вътрешен продукт ( БВП) и да запази равнището на държавния дълг в разумни граници в средносрочен план. За това настоява Европейската комисия (ЕК), която издаде четири препоръки за икономическото развитие на нашата страна през тази и следващата година, за да се запази фискалната устойчивост, пише Investor.bg.

От ЕК ще изискат България да предприеме действия с представяне на средносрочния фискално-устройствен план в срок. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж за ограничаване на разходите държавата трябва да намали растежа на разходите си през 2025 г. до процент, който съответства на поддържането на сектор „Държавно управление“.

От ЕК очакват от нашата страна да ускори изпълнението на програмите на политиката на сближаване и по Плана за възстановяване и устойчивост, с което се гарантира завършване на реформите с предвидените от него инвестиции до август 2026 г. Това може да стане чрез подобряване работата и повишаване на капацитета на администрацията, включително на регионално ниво, с осигуряване на качество на обществените поръчки и процедури, с укрепване на независимостта и функционирането на регулаторите, съветват от ЕК.

Очакванията на Комисията са страната ни да завърши плана REPowerEU за енергийна инфраструктура, който предвижда внедряването на възобновяеми енергийни източници при осигуряването на централно отопление, включително от ветрогенератори. Препоръката към нашата страна е да подобри възможностите за съхранение на енергия и на електропреносната мрежа, както и да подпомогне енергийно бедните граждани. „Осигурете достатъчно капацитет за съхранение, за да увеличите гъвкавостта на енергийната система“, препоръчва ЕК. Брюксел съветва да се укрепи инфраструктурата на електрическата мрежа чрез въвеждане на интелигентни мрежови елементи и увеличаване на взаимосвързаността със съседните страни.

Друга препоръка на Комисията е да се внедри устойчив градски и железопътен транспорт, което обаче може да се осигури с развитието на необходимата инфраструктура.

Ключовите прогнози в програмата за конвергенция за 2024 г. на България могат да бъдат обобщени в макроикономическия сценарий, който е в основата на бюджетните прогнози. В него се предвижда реалният БВП на България да нарасне с 3,2% през 2024 г. и 2,7% през 2025 г., при прогнозна инфлация по ХИПЦ 2,4% през тази година и 2,8% през 2025 г.

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да се увеличи до 3% от БВП както през 2024 г., така и през 2025 г., докато съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се очаква да се повиши до 25% до края на 2024 г. и до 27,3% до края на 2025 г.

След 2025 г. бюджетният дефицит се очаква да спадне до 2,8% от БВП през 2026 г. и отново да се увеличи до 3% през 2027 г.

След 2025 г. се предвижда съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет да се повишава постепенно до 30% през 2026 г. и 30,7% през 2027 г.