ЕК повиши прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г.

Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт ( БВП) на България за 2022 г. от 2,8 на 3,1%. Същевременно обаче очакванията за следващата година са понижени – от 2,3 на 1,1%. За 2024 г. комисията прогнозира ново ускорение на растежа на БВП до 2,4%, съобщават от Министерството на финансите.

Според ЕК през втората половина на 2022 г., както и през 2023 г., увеличението на цените и на лихвите ще потисне растежа на потреблението на домакинствата. През 2023 и 2024 г. се очаква стабилно нарастване на инвестициите, подкрепено от европейските фондове и от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. През следващата година растежът на износа се очаква да се забави значително и да се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.

В прогнозата на ЕК се посочва още, че пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на 2022 г. е силно. Предвижда се забавянето на вътрешното и външното търсене да потисне решенията за наемане на труд, както и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15,4% през 2022 г. до 9% през 2023 г., а през 2024 г. – до 6,7%.

Очакванията за средногодишната инфлация са свързани с постепенно понижаване – от 12,8% през 2022 г. до 7,4% през 2023 г. и 3,2% през 2024 г. При енергийните стоки се прогнозира същественото ѝ забавяне, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на следващата година и през 2024 г. Ще се свие и поскъпването на храните, но ще има влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. При услугите инфлацията се очаква да продължи да се ускорява до края на тази година, което се обяснява с по-високите разходи за труд, а след това постепенно през следващите години тя ще се забавя.

Относно дефицита на сектор „Държавно управление“ прогнозата на ЕК е за забавяне до 3,4% от БВП през 2022 г. Предвижда се мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени да имат нетен бюджетен ефект от 2% от БВП тази година, като те са частично финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Очаква се подобни мерки да бъдат активни и през 2023 г.

До приемането на Закона за бюджета за 2023 г. разходите ще следват месечното си изпълнение от предходната година. В този контекст се очаква бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2,8% от БВП, а през 2024 г. – до 2,5%. Предвижда се държавният дълг на България през 2022 г. да спадне до 22,5%, след което да последва нарастване и през 2024 г. да достигне 25,6%.