ЕК отново ревизира низходящо очакванията си за растеж на икономиката на ЕС и еврозоната

Европейската комисия отново ревизира надолу оценката си за икономически растеж на Европейския съюз и еврозоната за отминалата, както и за настоящата година. Това показват заключенията от най-новата зимна прогноза на ЕК за икономическите перспективи пред страните от ЕС и валутната зона, пише БТА.

За 2023 г. Комисията предвижда ръст на брутния вътрешен продукт ( БВП) на ЕС с 0,5%, както и също с толкова за този на еврозоната, докато при предишната зимна прогноза ЕК залагаше на малко по-солиден ръст – с 0,6% и за двете зони.

За 2024 г. влошаването на прогнозите на ЕК е по-отчетливо: докато предишната прогноза бе залегнало увеличение на БВП на ЕС с 1,3%, сега очакванията са за 0,9%. За икономиката на еврозоната се предвижда растеж с 0,8% спрямо 1,2% при есенната икономическа прогноза.

За сравнение – в публикувания през януари актуализиран доклад за световните икономически перспективи на Международния валутен фонд (МВФ) бяха залегнали оценки за растеж на икономиката на еврозоната с 0,5% през 2023 г., с 0,9% през 2024 г., както и с 1,7% през 2025 г.

През ноември в своята есенна прогноза ЕК също намали очакванията си за нарастване на икономиката на ЕС и еврозоната спрямо предишната си, междинна лятна прогноза, публикувана през септември.

През 2023 г. растежът беше негативно повлиян от намалената покупателната способност на домакинствата, силното затягане на паричната политика, частичното оттегляне на фискалната подкрепа и спадащото външно търсене. След едва избегната техническа рецесия през втората половина на миналата година перспективите за икономиката на ЕС през първото тримесечие на 2024 г. остават слаби, обясняват експертите на ЕК.

Все пак се очаква икономическата активност постепенно да се ускори тази година. Тъй като инфлацията продължава да намалява, ръстът на реалните заплати и устойчивият пазар на труда трябва да подкрепят възстановяването на потреблението.

Въпреки намаляващите маржове на печалба, инвестициите ще се възползват от постепенното облекчаване на кредитните условия и продължаващото прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост, смятат експертите на ЕК. Очаква се и темпът на икономически растеж да се стабилизира от второто полугодие на 2024 г. до края на 2025 г.

През 2025 г. икономиката на ЕС ще се разшири с 1,7% – с колкото бе заложено и през ноември, а на валутната зона – с 1,5% (спрямо оценка за 1,6% през ноември), показват заключенията от доклада.

Инфлацията се понижава

По отношение на инфлацията в ЕС, измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени, сега се очаква тя да бъде 6,3% през 2023 г., 3% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. През есенната прогноза на ЕК бяха залегнали оценки за инфлация от съответно 6,5%, 3,5% и 2,4%.

В еврозоната инфлацията ще отслабне до 5,4% през 2023 г., до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. През ноември ЕК предвиждаше инфлация от 5,6% за миналата година, 3,2% за тази година и 2,2% за 2025 г. в 20-те страни, приели еврото.

Като цяло спадът на инфлацията през 2023 г. беше по-бърз от очакваното – до голяма степен заради поевтиняването на енергията. В близко бъдеще обаче изтичането на мерките за енергийна подкрепа в страните членки и по-високите разходи за корабоплаване, след нарушаването на корабоплаването в Червено море, ще окажат известен възходящ натиск върху цените, без обаче да осуетяват процеса на намаляване на инфлация, смятат от ЕК.

Повишена несигурност на фона на геополитическо напрежение

Продължително геополитическо напрежение и риск от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток са фактори, които могат да променят прогнозите на ЕК.

Увеличението на разходите за корабоплаване в резултат на напрежението в Червено море се очаква да има едва незначително въздействие върху инфлацията. По-нататъшни смущения обаче биха могли да доведат до нови затруднения в доставките, които биха могли да задушат производствения сектор и да повишат цените.

Във вътрешен план рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с това дали потреблението, ръстът на заплатите и маржовете на печалбата са под или над очакванията, както и с това колко високи са лихвите.

Климатичните рискове и нарастващата честота на екстремни метеорологични явления също продължават да създават заплахи за икономическото развитие на Европа, предупреждават още от ЕК.