ЕК: Икономическият растеж на България ще се забави през 2023 и 2024 г., а след това ще се възстанови

Икономическият растеж на България ще се забави през настоящата и идната година, след което се очаква да се възстанови през 2025 г. Също така вносът и износът на стоки и услуги от страната ни ще се свият през 2023 г., а потреблението на домакинствата ще остане на достигнатите нива в края на годината и първите месеци на 2024 г., след което ще нарасне умерено. Това предвижда Европейската комисия в най-новата си есенна икономическа прогноза, цитирана от БТА.

Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт ( БВП) на България ще отслабне до 2%, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък – 1,5%. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8% –  под заложения в пролетната прогноза от 2,4%. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9%.

През 2025 г. българският БВП ще се увеличи с 2,6%, разкрива още есенната прогноза на ЕК.

По отношение на инфлацията в страната ни – Еврокомисията очаква тя да бъде на ниво от 8,8% през 2023 г., 4% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Също така се предвижда държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 г., тласнат нагоре от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите. Общо те ще представляват разходи за бюджета от около 4% от БВП през тази година. Това въздействие обаче се смекчава, наред с други фактори, чрез компенсаторни мерки, увеличаващи събираемостта на данъците, както и чрез определения на 100 процента дивидент за държавните предприятия.

В същото време други фактори са допринесли за ограничаване на дефицита – като частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, посочва ЕК. Мерките, които се запазват и през 2023 г., са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерки, свързани с енергетиката, се прогнозират на 0,8% от родния БВП тази година.

Според ЕК през 2024 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да бъде 3% от БВП. Очаква се увеличаването на данъчните приходи да се забави в съответствие с икономическите перспективи, но също се очаква и известен положителен ефект от мерките за подпомагане на събираемостта и от пълното премахване на мерките, свързани с енергетиката.

Очаква се публичните инвестиции да останат като цяло стабилни, но предполагаемото въздействие върху дефицита ще бъде ограничено благодарение на по-големите средства от ЕС, в частност от Механизма за възстановяване и устойчивост.

През 2025 г. ЕК предвижда дефицитът да достигне 3,2% от БВП, тъй като доставката на военно оборудване за страната ни, както и временните разходи ще струват близо 0,7% от БВП.

Същевременно бруто образуването на основен капитал ще нарасне през следващите две години, тласнато от публични инвестиции, включително по проекти, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, според експертите на ЕК.

Освен това съотношението дълг/ БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 г. до 26,1% през 2025 г. През 2023 и 2024 г. консолидираният държавен дълг като процент от БВП ще нарасне до съответно 23,5% и 24,3%.

В есенната прогноза на ЕК е заложено и възстановяване на износа на България, като се предвижда той да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяване на експортните пазари.

Междувременно ръстът на частното потребление ще отслабне значително догодина – до 1,4%, според ЕК, след като през 2023 г. ще отчете растеж с 6,3%. През 2025 г. частното потребление ще се увеличи с 2,4%.

Рисковете за макроикономическите перспективи пред България са като цяло балансирани, пише в заключенията на ЕК. От една страна, по-затегнатият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване към по-строгите парични условия, представлява риск за икономическия растеж. От друга, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и прилагането на българския Механизъм за възстановяване и устойчивост биха довели до по-слаби икономически перспективи.

Също както ЕК, в последната си икономическа прогноза, публикувана през октомври, Международният валутен фонд (МВФ) повиши очакванията си за растеж на българската икономика до 1,7% за 2023 г., или с 0,3 процентни пункта над предходната си прогноза. За 2024 г. МВФ очаква българската икономика да нарасне с 3,2%, докато през април залагаше на увеличение с 3,5%.

Миналия месец международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) също повиши прогнозата си за тази година за растеж на икономиката на България – с 0,6 процентни пункта до 1,9%. За 2024 г. обаче агенцията намали очакванията си за увеличаване на родния БВП – с 0,2 процентни пункта до 2,8%.

Министерството на финансите на България е заложило икономически ръст с 1,8% за тази година, както и 3,2% за догодина.