ЕК: България достига средното ниво по дигитализация за ЕС

България е достигнала средното европейско ниво на дигитализация от 2020 г. насам, като показателят, измерващ цифровизацията, се е повишил с 5 пункта през изминалите 12 месеца – това показват данните от доклада „Бенчмарк за електронно управление 2021“ на Европейската комисия (ЕК), предава Българската телеграфна агенция (БТА). Така България достига ниво на цифровизация от 59% спрямо средното за ЕС ниво от 72%.

Основните области, в които държавата ни бележи подобрение спрямо миналата година, са същите както и при другите европейски държави. България все още е в групата на неконсолидираното електронно правителство наред с Хърватска, Кипър, Чехия, Ирландия, Италия, Полша и Румъния. В сравнение с 2020 г. страната ни вече навлиза в средната степен на цифровизация.

Показателят „Проникване“ за 2021 г. за страната ни отчита спад от 7 пункта (36%) и показва, че потребителите не използват напълно възможностите на електронните обществени услуги, въпреки информационните кампании на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) в социалните мрежи и други канали. България достига средните за ЕС стойности по показателите, които измерват ориентираността на правителството към потребителя и прозрачността, както и ключови фактори и трансгранични услуги.

По показателя, по който се оценява как правителствата предоставят и проектират услуги, отговарящи на нуждите на потребителите, страната ни постига 84%, или 27-о място от 36-те държави, при средно ниво за общността от 88%.

Разработването на услуги, достъпни през портала за електронни услуги на ДАЕУ, както и порталите на МВР и НАП, допринася за повишаване на наличността на информация онлайн. ДАЕУ продължава да разработва и предоставя нови е-услуги през Портала на агенцията, отбелязва ведомството.

Мястото ни по индикатор електронна идентификация (23-то) се дължи на отчитане на осигурена възможност за потребителите да използват КЕП, както и персонални идентификационни кодове, издавани от НАП или НОИ. Класирането е повлияно и от възможността за повече предварително попълнени данни във формулярите, базирани на информация в регистрите.

Като една от добрите практики в страната ни, посочени в доклада, е наличността на  Единния портал за достъп до електронни административни услуги на Република България – https://egov.bg/, Е-форми – https://eforms.egov.bg/ и Платформата за достъп до обществена информация – https://pitay.government.bg/.

Въпреки че достигаме средното европейско равнище по отношение на трансграничните услуги, все още има услуги, които изостават. Сред тях са удостоверения за наличие и липса на задължения, формуляри за регистрирани на дружество, получаване на номер по ДДС и други. За всички тези услуги липсват и бланки на други езици, освен български. Няма възможност и за използване на електронни идентификатори, издадени от други държави.

За дейността на ДАЕУ са важни констатациите за състоянието на електронното управление, в които се изследва използването на услугите на е-управление от гражданите и бизнеса, както и способността на публичните администрации да предоставят по цифров път удобни процедури и услуги, посочват от агенцията.