Една пета от българската икономика е в сивия сектор

Една пета от икономиката на България е в сивия сектор. Точният процент е 20,9%, което се равнява на около 23 млрд. лева. Основният проблем идва от недекларирането на доходи, сочат данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитирани от „Монитор“.

АИКБ е изследвала недекларираната заетост в страната по европейски проект – чрез проучвания сред работодатели и работници. Експертите, участвали в проекта, уточняват, че недекларираната заетост е част от сивата икономика и е всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт.

Според оценките на работодателите, участвали в проучването, недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г. е 25,3%, а според работниците процентът е по-висок – 32,9%. И двете групи споделят мнението, че през последните три години има тенденция недекларираната заетост да намалява.

И работодателите, и работниците смятат, че най-често срещаната практика е да се работи на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой с обхват между 25 и 30%. На следващо място те поставят практиката за полагане на извънреден труд – между 25 и 28%, а на последно – прикритите трудови договори, където разминаването е в обхвата. Работодателите са на мнение, че обхватът е между 15 и 20%, а работниците – между 20 и 25%.

Според участниците в проучването секторите за ремонт на автомобили, преработваща промишленост, селско стопанство, хотелиерство и недвижими имоти са най-рискови. Други изследвания обаче показват, че най-уязвими са строителството, селското стопанство, медиите, автосервизите и застрахователните услуги.

Работодателите и работниците споделят мнението за рисковете при практиката „работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой“. Водещи при рисковите сектори и тук са строителството, преработващата промишленост, селското стопанство и хотелиерството. При практиката за „прикрити трудови договори“ браншовете, които са посочени като най-силно уязвими, са същите – добавят се единствено образованието и научните изследвания.

Най-масово прилаганата форма на недекларирана заетост е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой, смятат работодателите и работниците, участвали в проучването. Това означава, че работодателите, прилагащи тази практика, разполагат със свободни суми, които използват за извършване на тези допълнителни плащания. Това означава, че освен сиви практики за наемане на лица, в немалко български предприятия се прилагат и друг тип такива, като по този начин се генерират „свободни“ суми, с които се правят разплащанията.

Изследването на АИКБ показва също, че обикновено сивите практики „вървят в пакет“, т.е. прилагането на една или друга сива практика по отношение на трудовото и осигурителното законодателство не би била възможна, ако не се съпътства от сиви практики по отношение на отчитането на оборотите и продажбите.