ЕБВР повиши прогнозата си за българската икономика

Инфлацията, породена от високите цени на газа, както и по-строгите условия за финансиране забавят растежа в развиващите се страни в Европа и извън нея, съобщава Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в последната си прогноза за регионалните икономически перспективи, цитирана от investor.bg.

Сега прогнозата е, че икономическото производство в регионите, в които е активна банката, които се простират на три континента, ще нарасне с 2,2% през 2023 г., което е малко по-малко от очакваните 2,3% в актуализираната прогноза от февруари. Сред факторите за низходящата ревизия за 2023 г. са икономическото въздействие на февруарските земетресения и очакваното затягане на условията за кредитиране по-късно през годината в Турция; забавените реформи в южната и източната част на Средиземноморието; както и ефектът от слабия растеж в развитите икономики, постоянната инфлация и по-строгите условия за финансиране в Централна Европа и балтийските държави.

Очаква се растежът да се ускори до 3,4% през 2024 г. (в сравнение с прогнозата от 3,3% през февруари), тъй като инфлационният натиск постепенно отслабва.

Растежът през 2022 г. се понижи до 3,3% – в сравнение със 7,2% през 2021 г. преди войната в Украйна. А силното начало на 2022 г., отчасти благодарение на възстановяването след Covid-19, беше последвано от две последователни тримесечия на отрицателен растеж (на тримесечна база) през втората половина на годината. Тази техническа рецесия е четвъртата, засегнала регионите на ЕБВР от средата на 90-те години на миналия век, като другите са тези след азиатската и руската икономическа криза от 1997 – 1998 г., световният финансов срив от 2008 – 2009 г. и пандемията от Covid-19.

Прогнозите за България, Румъния и Гърция

Очаква се темпът на растеж на българската икономика да бъде 1,3% през текущата година и 2,9% догодина, като и двете стойности са преразгледани нагоре с 0,3% спрямо предишните прогнози на ЕБВР. Доверието на инвеститорите в България се повишава от потвърдената перспектива за присъединяване към еврозоната, поясняват от банката.

От друга страна, по-високите публични инвестиции в Румъния и ефектът на пренасяне на по-силните резултати в Гърция през последните тримесечия на 2022 г. са накарали банката да повиши очакванията си и за тези страни. Очаква се икономиките на ЮИЕ да нараснат с 2,3% през 2023 г. и с 3% през 2024 г.

Фискалната уязвимост се повишава

С достигането на пика на инфлацията в много икономики през октомври 2022 г. доходността по облигациите в Централна Европа спря да нараства. Като цяло условията за финансиране се затегнаха, а разходите по заеми в регионите на ЕБВР нараснаха по-рязко, отколкото в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, където износителите на енергия се възползваха от високите цени на енергията.

Медианната доходност по 5-годишните държавни облигации в регионите на ЕБВР нарасна с 3,8 процентни пункта между началото на февруари 2022 г. и края на април 2022 г. Това отразява най-вече затягането на паричната политика в развитите икономики (доходността по германските и американските облигации се увеличи с 2,4 процентни пункта). Допълнителни 1,4 процентни пункта се дължат на разширяването на спреда между регионите на ЕБВР и Германия/САЩ поради преоценка на рисковете за икономиките с възникващи пазари, включително геополитическите рискове. Доходността се увеличава най-много в Египет, Ливан и Тунис, както и в Беларус, Русия и Украйна.

Очаква се в регионите на ЕБВР, както и в развитите икономики, да се запази фискален дефицит, отразяващ увеличението на държавните разходи и по-слабите перспективи за държавните приходи. След като се увеличи до 6,5% от БВП през 2020 г., средният дефицит на сектор „Държавно управление“ в регионите на ЕБВР се сви до 2,4% от БВП през 2022 г. отчасти поради високата инфлация, която увеличи приходите с повече от разходите за обслужване на дълга. Дефицитите на сектор „Държавно управление“ надхвърлиха 5% от БВП в Унгария, Румъния, Украйна и в Южното и Източното Средиземноморие. Средното съотношение на дефицита към БВП в регионите на ЕБВР се очаква да бъде в диапазона 2,5 – 3,5% през следващите няколко години въз основа на прогнозите от „Световните икономически перспективи“ на Международния валутен фонд от април 2023 г.