ЕБВР повишава прогнозата си за икономическия растеж на България през 2023 г.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) завишава прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година, но занижава очакванията си за ръста на брутния вътрешен продукт ( БВП) за следващата година. Това се посочва в доклада за регионалните икономически перспективи на банката, цитиран от investor.bg.

За 2023 г. ЕБВР очаква БВП на България да се разшири с 1,6%, което е с 0,3 процентни пункта повече в сравнение с прогнозата, оповестена през май 2023 г. (1,3%). За 2024 г. банката очаква растежът да се ускори до 2,6%, което обаче е с 0,3 процентни пункта под предишната прогноза (2,9%).

Очаква се икономиките на Централна Азия, Кавказ и Турция да поддържат по-силен растеж през тази година, като компенсират по-слабото представяне на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Държавите от Централна Азия и части от Кавказкия регион отчитат стабилен растеж на търговията и високи нива на парични преводи от Русия, което подкрепя икономиките им.

Прогнозата за България

След като през 2022 г. икономиката на България нарасна с 3,4%, сега тя се охлажда заради по-слабото външно търсене и инфлацията, както и заради забавянето на потреблението. През първите две тримесечия от 2023 г. БВП нараства с 2,1% и 1,8% на годишна база, като ръстът на частното потребление се забавя до 1,3% на годишна база през второто тримесечие.

Банката подчертава, че износът на България също намалява заради свития експорт на суровини и енергия и спада на цените на енергията.

Ефектът от свиването на износа върху БВП се компенсира от спада при вноса и ръста на инвестициите, които се възстановяват след три години на незадоволително представяне. Евентуално по-голямото доверие на инвеститорите би могло да компенсира донякъде свиващото се потребление, тъй като новосформираното коалиционно правителство проправя пътя за подобряване на политическата стабилност, посочват от ЕБВР.

Независимо от планираната фискална консолидация и по-малките правителствени разходи, фондовете на ЕС биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.

Очаква се през 2024 г. растежът да бъде подкрепен от забавянето на инфлацията, ускоряването на усвояването на средствата от ЕС и засилването на чуждестранното търсене.

Основни рискове пред растежа са евентуални шокове заради цените на енергоносителите и енергията и продължителна слабост на ключови търговски партньори. Политическият риск също остава висок, предупреждават от банката.