Бюджетното салдо по КФП е положително в размер на 470,6 млн. лева към януари 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470,6 млн. лева (0,3% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лева и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лева, съобщиха от Министерството на финансите.

Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лева). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на 4 865,6 млн. лева. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лева (12,6%) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лева (12%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лева, като нарастват с 80,2 млн. лева (19,6%) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1 914,9 млн. лева (спад от 166,4 млн. лева, 8,0% спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 1 399,3 млн. лева (спад от 7% спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лева (спад от 9,9% спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лева (спад от 22,7% спрямо отчетените за януари 2022 г.). Постъпленията от други данъци (включително имуществени и други данъци по ЗКПО) са в размер на 419 млн. лева (в т. ч. 322 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) или ръст от 338,5 млн. лева спрямо отчетените за януари 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1 158,9 млн. лева, което представлява ръст от 175,8 млн. лева (17,9%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на 688 млн. лева (ръст от 35,6 млн. лева, 5,5% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, включително вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.

Разходите по КФП (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. възлизат на 4 395,1 млн. лева. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3 384,1 млн. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лева, следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лева, основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.

Нелихвените разходи са в размер на 4 252,7 млн. лева (ръст от 1 033,8 млн. лева, 32,1% спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3 982 млн. лева. Капиталовите разходи (включително нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 5,5% спрямо януари 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.01.2023 г. е 16,4 млрд. лева, в това число 15,2 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.