Бюджетната комисия прие на първо четене законопроекта за нов закон за БНБ

Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене законопроекта за Българската народна банка, внесен от Министерския съвет. 13 депутати от комисията гласуваха „за“, четирима бяха „против“, а трима се въздържаха, съобщи БТА.

На 28 декември миналата година правителството одобри законопроекта на нов закон за БНБ. С него се цели обезпечаването на правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.

Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.

Управителят на БНБ обясни пред депутатите от комисията, че законопроектът регламентира фундаментална по своята важност промяна в паричния режим на страната, който се прилага през последния повече от четвърт век. Става въпрос за качествено надграждане на силно рестриктивния режим на паричен съвет и утвърждаването на паричен суверенитет на страната в рамките на споделения паричен суверенитет на Евросистемата. За БНБ това означава възстановяване и развитие на всички функции на една пълноценна централна банка при определянето и осъществяването на паричната политика – от участието при определянето на лихвените проценти за целите на паричната политика, през пълния набор от инструменти и операции на открития пазар, до функцията на кредитор от последна инстанция.

При прилагането на новия закон за БНБ банката ще получи дял от паричния приход от Евросистемата. След приспадане на оперативните разходи и заделянето на необходимите „провизии“ този приход ще бъде внасян в държавния бюджет. В перспективата на дългосрочното членство на страната в еврозоната приходите, които ще бъдат внасяни от БНБ в държавния бюджет, ще бъдат значително по-високи от тези, които исторически БНБ е внасяла до момента, защото нетният доход от емитирането на втората най-важна и най-разпространена световна валута, каквато е еврото, е значителен по-голям, отколкото е сеньоража от емитирането на лева, обясни управителят на БНБ пред комисията.

Според него този закон не трябва да се разглежда изолирано от съответното европейско законодателство – договора за функционирането на ЕС и уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той също трябва да се разглежда и с редица други актове, които регламентират дейността на БНБ като Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Законът е съгласуван и с ЕЦБ, и с ЕК. Той е и част от изискванията за изпълнение на последващите ангажименти на България при влизането във Валутния механизъм II (ERM II). Законът е и важна част от конвергентния доклад, който се очаква България да получи от страна на ЕК и ЕЦБ.