България е на 53-то място в световна класация за конкурентоспособност

България се нарежда на 53-то място от 64 държави, включени в Годишника на световната конкурентоспособност за 2021 г. (Global Competetiveness Yearbook 2021) на швейцарския Institute for Management Development. В сравнение с миналогодишното издание страната ни губи 5 позиции, а спрямо 2009 г. – 15 позиции, предаде investor.bg.

В доклада, разпространен у нас от Центъра за изследване на демокрацията, се посочва, че българската икономика е една от най-неконкурентноспособните в Европа, а дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. По този начин се ограничава допълнително възможността за осъществяване на реформи или бърз икономически напредък, освен ако не бъде въведена радикална промяна в подхода при разработването на политики в насока държавно управление и бизнес лидерство.

Според доклада основните предизвикателства пред конкурентоспособността на страната ни са политическата нестабилност, бавният темп на ваксиниране срещу COVID-19, бавният енергиен преход, високите енергийни разходи и ограниченият достъп до електронно управление. Сред проблемните сфери са и изоставащото качество на университетското образование, т. нар. „изтичане на мозъци“ от страната ни, ниските разходи за научноизследователска и развойна дейност и трайните проблеми в областта на управлението и корупцията.

В годишника се отбелязва, че България има голям потенциал за подобрение на инфраструктурата в технологичния сектор и жизненоважните научноизследователски области. Според проучването киберсигурността и защитата на данните не са приоритет у нас, поради което се компрометира цифровата архитектура.

В доклада се посочва още, че България страда от несигурност на пазара, неефективно финансово управление, ниско качество на образованието, емиграция и демотивирана работна сила. Също така страната ни се нарежда сред 10-те държави с най-ниско възнаграждение на мениджмънт персонал и специалисти в сферата на услугите. Правителствената ефективност се определя като „ниска“ в ключови области – съдебна власт, законодателство, политика на централната банка, договори в публичния сектор и предоставяне на стимули за насърчаване на предприемачеството и икономическия растеж.