Съдържание:
Регламент за Прилагане на Директивата за ДДС – 282/2011
(Регламент за Изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за Установяване на Мерки за Прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно Общата Система на Данъка върху Добавената Стойност)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност [1], и по-специално член 397 от нея,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Регламент 282/2011
(1) Регламент (ЕО) № 1777/2005 на Съвета от 17 октомври 2005 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 77/388/ЕИО относно общата система на данъка върху добавената стойност [2] трябва да бъде съществено изменен. С оглед постигане на яснота и рационалност въпросните разпоредби следва да бъдат преработени.
(2) Директива 2006/112/ЕО съдържа правила за данъка върху добавената стойност (ДДС), които в някои случаи са предмет на тълкуване от страна на държавите-членки. Приемането на общи разпоредби за прилагане на Директива 2006/112/ЕО следва да гарантира, че прилагането на системата на ДДС съответства в по-голяма степен на целите на вътрешния пазар в случаите, в които са възникнали или могат да възникнат различия при прилагането, несъвместими с надлежното функциониране на този вътрешен пазар. Тези мерки за прилагане на директивата са с обвързваща правна сила от датата на влизане в сила на настоящия регламент и не засягат валидността на законодателството и тълкуването, приети на по-ранен етап от държавите-членки.
(3) В настоящия регламент следва да бъдат отразени промените, приети с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги [3].
(4) Целта на настоящия регламент е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Еднаквото прилагане ще бъде гарантирано по най-добър начин посредством регламент, тъй като той е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
(5) Тези разпоредби за прилагането съдържат специфични правила, които регулират отделни въпроси на прилагането и имат за цел да доведат до еднаквото третиране в рамките на Съюза само на тези специфични въпроси. Поради това те не са определящи в други случаи и предвид тяхното формулиране, трябва да бъдат прилагани ограничено.
(6) Ако при смяна на местоживеенето данъчно незадължено лице премества ново превозно средство или ново превозно средство е върнато в държавата-членка, от която е доставено първоначално с освобождаване от ДДС, на данъчно незадълженото лице, което го връща, следва да бъде уточнено, че не става въпрос за вътреобщностното придобиване на ново превозно средство.
(7) При някои видове доставки на услуги е достатъчно предоставящият услугите да докаже, че получателят на тези услуги, бил той данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено лице, е установен извън Общността, за да не попада предоставянето на тези услуги в обхвата на ДДС.
(8) Следва да се уточни, че предоставянето на идентификационен номер по ДДС на данъчнозадължено лице, което извършва или получава доставка на услуги за или от друга държава-членка, за която лице—платец на ДДС е единствено получателят, не засяга правото на това данъчнозадължено лице да се възползва от правото да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки. Въпреки това обаче, когато данъчнозадълженото лице съобщи идентификационния си номер по ДДС на доставчика при извършването на вътреобщностно придобиване на стоки, във всички случаи се счита, че той е избрал да подложи тези операции на облагане.
(9) По-нататъшната интеграция в рамките на вътрешния пазар доведе до засилена необходимост от трансгранично сътрудничество от страна на икономическите оператори, установени в различни държави-членки, както и до развитието на европейски обединения по икономически интереси (ЕОИИ), създадени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) [4], поради което следва да се уточни, че ЕОИИ са данъчнозадължени лица, ако извършват възмездни доставки на стоки или услуги.
(10) Необходимо е да се даде ясно определение на ресторантьорските услуги и на кетъринг услугите, да се направи разграничение между тях и да се определи съответният начин на третиране на тези услуги.
(11) За да се внесе по-голяма яснота, операциите, считани за предоставени по електронен път услуги, следва да бъдат изброени, без тези списъци да са окончателни или изчерпателни.
(12) Съществува необходимост, от една страна, да се определи, че дадена операция, която се състои единствено в монтаж на предоставените от клиента различни части на машина, следва да се разглежда като доставка на услуги, и от друга страна — да се определи мястото на тази доставка, когато тя е извършена към данъчно незадължено лице.
(13) Продажбата на опция като финансов инструмент следва да бъде третирана като доставка на услуги, разглеждана отделно от базисните операции, с които е свързана опцията.
(14) За да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, следва да се изяснят някои понятия, като „място на установяване на стопанска дейност“, „постоянен обект“, „постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“. Съобразяването със заключенията на Съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии, би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика.
(15) Следва да бъдат създадени правила за гарантиране на еднаквото третиране на доставките на стоки, когато доставчикът е превишил прага за дистанционни продажби, определен за доставките в друга държава-членка.
(16) Следва да се уточни, че за определяне на частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, се взема предвид пробегът на превозното средство, а не маршрутът, изминат от всеки от пътниците в него.
(17) В случай на вътреобщностно придобиване на стоки държавата-членка по придобиването следва да запази правото си на облагане, независимо от начина, по който се третира доставката за целите на ДДС в държавата-членка, от където е тръгнала.
(18) Правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. За да се определи статут на данъчнозадължено лице на получателя, следва да се установят доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него.
(19) Би следвало да се поясни, че когато услугите, предоставени на данъчнозадължено лице са предназначени за лични нужди, включително за лични нужди на персонала на получател, той не може да се счита за действащ в качеството си на данъчнозадължено лице. За да се определи дали получателят действа в качеството на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, е достатъчно неговият идентификационен номер по ДДС да бъде съобщен на доставчика на услуги, освен ако доставчикът на услуги не разполага с информация за обратното. Също така е важно да се гарантира, че една и съща услуга, придобита едновременно за стопанската дейност на лицето и за лични нужди, се облага само на едно място.
(20) За да се определи точно мястото на установяване на получателя, от доставчика на услуги се изисква да провери предоставената от получателя информация.
(21) Без да се засяга общото правило за мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, когато услугите се доставят на получател, установен на две или повече места, следва да съществуват правила, позволяващи на доставчика да определи постоянния обект на получателя, на който се доставя услугата, като се вземат предвид обстоятелствата. Ако доставчикът на услуги не е в състояние да определи това място, следва да се определят правила, които поясняват задълженията на доставчика. Тези правила не следва да затрудняват изпълнението на задълженията на получателя или да ги изменят.
(22) Следва също така да се уточни моментът, в който доставчикът на услуги трябва да определи статутът, качеството и местоположението на получателя, независимо дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице.
(23) Без да се засяга общото прилагане на принципа за практиките на злоупотреба към разпоредбите на настоящия регламент, уместно е все пак да се припомни съвсем специфичното му прилагане в рамките на някои разпоредби от този регламент.
(24) Някои специфични услуги, такива като предоставяне на права за телевизионно излъчване на футболни мачове, превод на текстове, услуги, свързани с исканията за възстановяване на ДДС, услугите по посредничество, доставени на данъчно незадължени лица, включват трансгранични доставки или дори участие на икономически оператори, установени извън Общността. Необходимо е мястото на доставка на тези услуги да бъде ясно определено, за да се създаде по-голяма правна сигурност.
(25) Следва да се уточни, че услугите, предоставени от посредник, който действа от името и за сметка на друго лице и който посредничи при услуги по настаняване в сферата на хотелиерството, не попадат в обхвата на специалното правило за предоставяне на услуги, свързани с недвижимо имущество.
(26) Важно е да се определи приложимото правило за определяне на мястото на доставка, когато в рамките на организирането на погребения бъдат предоставени различни услуги, които са част от единична услуга.
(27) За да се следи за еднаквото третиране на предоставянето на услуги в областта на културата, изкуствата, спорта, науката, образованието и развлеченията, както и други подобни събития, следва да се определи обхватът на достъпа до такива събития и допълнителните услуги, свързани с достъпа.
(28) Необходимо е да се внесе яснота по отношение на третирането на ресторантьорските услуги и на кетъринг услугите, доставяни на борда на превозно средство, доколкото превозването на пътниците се осъществява на територията на няколко страни.
(29) Предвид факта, че специалните правила за отдаването под наем на превозните средства зависят от продължителността на тяхното притежаване или използване, е необходимо както да се установи кои транспортни средства се считат за превозни средства, така и да се уточни третирането на доставка, при която договорите са последователни. Необходимо е също така да се определи мястото, където превозното средство се предоставя на разположение на получателя.
(30) При някои специфични обстоятелства данъчната основа на доставка не следва да се намалява с таксата за обработка на плащанията с кредитна или дебитна карта, която се заплаща във връзка с тази доставка.
(31) Необходимо е да се уточни, че може да се прилага намалена ставка към отдаването под наем на палатки, каравани и подвижни жилища, разположени на терен на къмпинг и използвани за настаняване.
(32) Под понятието „професионално обучение или преквалификация“ следва да се разбира обучение, което се отнася пряко до занятие или професия, както и всяко обучение, което цели придобиване или актуализиране на знания за професионални цели, независимо от времетраенето на курса.
(33) „Благородната платина“ следва да бъде третирана извън обхвата на данъчното освобождаване за валута, банкноти и монети.
(34) Следва да се уточни, че о свобождаването от облагане на доставката на услуги, свързани с внос на стоки, чиято стойност е включена в данъчната основа на тези стоки, следва да включва транспортните услуги, извършени при смяната на местоживеенето.
(35) Стоките, превозвани извън Общността от техния купувач и използвани за оборудването, зареждането с гориво или материалното снабдяване на превозни средства, които се използват за нестопански цели от лица, различни от физически лица, като органи, предмет на публичното право, и асоциации, би следвало да бъдат изключени от обхвата на данъчното освобождаване за доставки при износ.
(36) За да се гарантират еднакви административни практики за изчисляване на минималната стойност за данъчно освобождаване при износ на стоки, пренасяни в личния багаж на пътници, разпоредбите за това изчисляване следва да се хармонизират.
(37) Следва да се уточни, че освобождаването на някои доставки, приравнявани с износ, следва да се прилага и за услугите, които попадат в обхвата на специалния режим за облагане на услуги, предоставяни по електронен път.
(38) Орган, създаден по силата на правната рамка за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC), следва да бъде разглеждан като международен орган за целите на освобождаването от ДДС, само ако отговаря на някои условия. Следва да се определят характеристиките, въз основа на които такъв орган ще се ползва от освобождаване.
(39) Доставки на стоки и услуги под дипломатически или консулски режим, за признати международни органи или за определени въоръжени сили се освобождават от ДДС в определени граници и при определени условия. За да може данъчнозадължено лице, което извършва такава доставка от друга държава-членка, да установи, че съответните условия и граници за освобождаване са спазени, следва да се изготви удостоверение за освобождаване.
(40) Електронните документи при внос следва също да бъдат приемани, за да се упражни правото на приспадане, ако отговарят на същите изисквания, както документите на хартиен носител.
(41) Когато доставчикът на стоки или услуги има постоянен обект на територията на държавата-членка, в която се дължи данъкът, следва да се уточни при какви обстоятелства този обект следва да бъде платец на данъка.
(42) Следва да се уточни, че данъчнозадължено лице, което е установило мястото на стопанската си дейност на територията на държава-членка, в която е дължим ДДС, трябва да бъде считано за данъчнозадължено лице, установено в тази държава членка по отношение на заплащането на данъка, дори когато това място на стопанска дейност не участва в доставката на стоките или предоставянето на услугите.
(43) Следва да се уточни, че от всяко данъчнозадължено лице се изисква да съобщи при някои облагаеми операции своя идентификационен номер по ДДС, веднага щом получи такъв, с цел по-справедливо събиране на данъка.
(44) За да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, следва да се определи кои тегла на инвестиционното злато се приемат със сигурност на пазарите на злато и на коя дата следва да се констатира стойността на златните монети.
(45) Специалният режим за данъчнозадължените лица, които не са установени в Общността и които предоставят услуги по електронен път на данъчно незадължени лица, установени или пребиваващи в Общността, се прилага при определени условия. Когато лицето престане да отговаря на тези условия, последствията от това следва да бъдат ясно посочвани.
(46) Директива 2008/8/ЕО води до някои изменения. Доколкото тези изменения засягат, от една страна, облагането от 1 януари 2013 г. на дългосрочното отдаване под наем на превозни средства, а, от друга страна, облагането от 1 януари 2015 г. на услугите, предоставяни по електронен път, следва да се уточни, че съответните членове от настоящия регламент се прилагат от посочените дати,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
глава I
Предмет
Член 1
С настоящия регламент се установяват мерки за изпълнение на определени разпоредби на дялове I—V и VII—XII от Директива 2006/112/ЕО.
глава II
Обхват
(ДЯЛ I ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Член 2
Не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО:
а) преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО не е могло да бъде приложено при доставката;
б) връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата-членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО.
Член 3
Без да се засягат разпоредбите на член 59а, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, доставката на следните услуги не подлежи на облагане с ДДС, ако доставчикът на услуги докаже, че мястото на доставка, определено в съответствие с глава V, раздел 4, подраздели 3 и 4 от настоящия регламент, се намира извън Общността:
а) от 1 януари 2013 г., услугата, посочена в член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО;
б) от 1 януари 2015 г., услугите, изброени в член 58 от Директива 2006/112/ЕО;
в) услугите, изброени в член 59 от Директива 2006/112/ЕО.
Член 4
Данъчнозадължено лице, което има право да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 3 от Директива 2006/112/ЕО, запазва това си право дори ако, по силата на член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива, на това данъчнозадължено лице е предоставен идентификационен номер по ДДС за получени от него услуги, за които то е лице — платец на ДДС или за доставени от него услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се плаща единствено от получателя.
Ако обаче това данъчнозадължено лице предостави този идентификационен номер по ДДС на доставчик във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки, то се смята, че е упражнило правото на избор, предвиден в член 3, параграф 3 от посочената директива.
глава III
Данъчнозадължени Лица
(ДЯЛ III ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Член 5
Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), създадено в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2137/85, което извършва възмездни доставки на стоки или услуги за своите членове или за трети страни, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.
глава IV
Облагаеми Доставки
(ДЯЛ IV ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
(изм. загл. – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
раздел 1
Доставка На Стоки
(членове 14-19 от Директива 2006/112/ЕО)
(нов – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
Член 5а (нов – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
За целите на прилагането на член 14, параграф 4 от Директива 2006/112/ЕО стоките се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или превоза на стоките, по-конкретно в следните случаи:
а) когато изпращането или превозът на стоките е възложен от доставчика за подизпълнение от трета страна, която доставя стоките до клиента;
б) когато изпращането или превозът на стоките се осигурява от трета страна, но доставчикът поема или пълна, или частична отговорност за доставянето на стоките до клиента;
в) когато доставчикът фактурира и събира таксата за превоз от клиента и след това я превежда на трета страна, която ще организира изпращането или превоза на стоките;
г) когато доставчикът популяризира по какъвто и да е начин услугите за доставка на трета страна пред клиента, свързва клиента и трета страна или предоставя по друг начин на трета страна информацията, необходима за доставянето на стоките до клиента.
Стоките обаче не се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, когато клиентът сам превозва тези стоки или когато клиентът организира доставянето на стоките чрез трета страна, а доставчикът не се намесва пряко или непряко да осигурява или да помага за организирането на изпращането или превоза на тези стоки.
Член 5б (нов – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
За целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО с термина „улеснява“ се означава използването на електронен интерфейс, който позволява на клиент и на доставчик, предлагащ стоки за продажба посредством електронния интерфейс, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс.
Данъчнозадълженото лице обаче не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:
а) данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;
б) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;
в) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.
Член 14а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага към данъчнозадължено лице, което предоставя само което и да е от следните:
а) обработката на плащания във връзка с доставката на стоки;
б) обявяването за продажба или рекламирането на стоките;
в) пренасочването или прехвърлянето на клиенти към други електронни интерфейси, където стоките се предлагат за продажба, без по-нататъшна намеса в доставката.
Член 5в (нов – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
За целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължено лице, за което се смята, че самото то е получило и доставило стоките, не носи отговорност за плащането на ДДС над размер, надвишаващ декларирания и платен от него ДДС върху тези доставки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:
а) данъчнозадълженото лице е зависимо от информацията, подадена от доставчиците, които продават стоки чрез електронен интерфейс, или от други трети страни, за да декларира и плати правилния размер на ДДС върху тези доставки;
б) информацията, посочена в буква а), е погрешна;
в) данъчнозадълженото лице може да докаже, че не е знаело и не е могло да знае, че информацията е неточна.
Член 5г (нов – Регл. 2019/2026 от 21.11.2019, в сила от 01.07.2021)
Освен ако не разполага с информация за противното, данъчнозадълженото лице, за което се счита, че е получило и доставило стоките в съответствие с член 14а от Директива 2006/112/ЕО, третира:
а) лицето, което продава стоки чрез електронен интерфейс, като данъчнозадължено лице;
б) лицето, което купува тези стоки, като данъчно незадължено лице.