Временната и трайната неработоспособност са два вида на родовото понятие „неработоспособност“. Поради тази причина, за да се изясни разликата между тях, първо трябва да се обясни какво всъщност е неработоспособността.
Бъде ли установено, е налице доказана неработоспособност.
В зависимост от вероятността за възстановяване на способността за полагане на труд неработоспособността се дели на временна и трайна.
Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина може еднолично да издава болничен лист за едно или повече заболявания с продължителност до 14 дни (непрекъснато), но за не повече от 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
Неработоспособността, настъпила вследствие на старост, се установява единствено с констатиране на възрастта на лицето, например чрез проверка на личния му документ.
Решенията на ТЕЛК могат да се обжалват пред НЕЛК.