Наръчник Данък Добавена Стойност за 2019 г.

Характеристиките на ДДС

Вид Косвен Данък

Облага се потреблението на стоките и услугите.

Некумулативен Данък

Включва се еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата.

Установяването на Общ вътрешен пазар е възможно само тогава, когато се премахнат определени пречки за гражданите на ЕС. За тази цел Европейската общност постановява т.нар. четири основни свободи, които са от съществено значение за формирането и поддържането на общия пазар.

1. Свободно Движение На Стоки

Свободното движение на стоки в ЕС се регламентира в раздел първи на ДЕО. Либерализацията на стоковата търговия в рамките на ЕС става възможна чрез наличието на няколко елемента: първият е създаването на митнически съюз (премахване на всички мита и такси, имащи еквивалентен ефект върху вноса и износа на стоки между държавите членки и забрана за налагането на транзитни такси и други налози, свързани с транзитното транспортиране на стоки през тяхната територия) и създаването на обща външна тарифа по отношение на трети страни.

Освен това за да бъде постигнато свободното движение на стоки са необходими да бъдат елиминирани още няколко типа търговски бариери: 1. забрана за такси, мита и налози, имащи еквивалентен ефект и 2. забрана за количествените ограничения и на мерките, имащи еквивалентен ефект.

Правото на ЕО и ЕС съставлява уникален автономен правопорядък, състоящ се от йерархично организирани правни норми, които са непосредствено приложими във всяка държава членка.

Източниците на самостоятелния правов ред на ЕО и ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им: първично (оригинерно) право и вторично (производно) право.

От момента на присъединяването на една държава към ЕС, всички тези източници в своята съвкупност стават приложими в нея и всички съдържащи се в тях правни норми стават действащо право на цялата ѝ територия.

Първично Право

По своето естество първичното право е сравнено с конституционното право на национално ниво. С него се уреждат фундаменталните принципи и същностни характеристики на Европейските общности и Европейския съюз, законодателните процедури, институциите на ЕС и тяхната компетентност.

Нормите на първичното право са с „най-висок ранг” в правната система на ЕО и ЕС и имат предимство пред останалото законодателство на ЕС, както и пред националното право на държавите членки, включително пред националните конституционни норми.

Един от основните източници на първичното право са учредителните договори, а именно:

-    Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана

-    Римските договори за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия

Съдът на ЕС определя „Учредителните договори за „конституционна харта” на Общността”.

Вторично Право

Производното законодателство се приема на основата на първичните правни източници и обхваща различни видове актове на институциите и органите на ЕС, приемани при упражняването на тяхната компетентност.

Класификацията на основните правни актове на ЕО се съдържа в чл.249 от ДЕО (Договора за ЕО), според който „за да осъществяват своите функции и в съответствие с разпоредбите на този договор, Европейският парламент, съвместно със Съвета, Съвета и Комисията приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения”. Тази легална дефиниция се основава на два критерия – адресата на правната норма и задължителната сила на акта.

Правото на Европейският съюз се основава на два основни принципа: принципът на неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).

1. Върховенство

До Договора за създаване на Конституцията за Европа върховенството на европейското право над правото на държавите членки не е легално закрепен, а е изведен като принцип от Съда на Европейския съюз, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезмислила, ако за прилагането на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право. Съдът на Европейския съюз въвежда и развива принципа за върховенството на европейското право, основавайки се на главните цели, принципа и на духа на Учредителните договори. За първи път върховенството на общностния правопорядък е формулиран като основна негова характеристика в Решение по делото COSTA C ENEL. След като обявява за принцип върховенството на правния ред на ЕС, съдът дефинира и последиците от прилагането на този принцип в Решението си по делото Simmenthal SpA. Съгласно Съда на ЕС, националният съд е задължен да приложи общностната правна норма, дори ако тя противоречи на национална правна норма, и без да изчаква произнасянето на висшестояща инстанция.

В Решенията Си Съда На Европейския Съюз:

Счита

Като незаконен един нормативен текст, който противоречи на директива.

Има Право

Да контролира съобразността на данъчните разпоредби, било то и имащи силата на закон, с европейските директиви. Международните договори са задължителни за държавите-страни по тях, но нямат задължително влияние върху вътрешното законодателство

А. Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл.3, ал.1 от ЗДДС).

Данъчно задължено лице при внос на стоки по силата на чл.2 от ППЗДДС във връзка с чл.83, ал.1 от ЗДДС е всяко физическо или юридическо лице.

Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство (чл.3, ал.4 от ЗДДС), (виж Фиш Х.9).

Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

1. посочените дейности в чл.3, ал.5, т.1 от ЗДДС;

2. доставки, извън тези по чл.3, ал.5, т.1 от ЗДДС, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Следва да се има предвид и §1, т.7 от ДР на ЗДДС, съгласно който „дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

б) е установена такса с нормативен акт.

За наличие на обстоятелството, че определено лице е създадено със закон, е необходимо да има документ, който да удостоверява това обстоятелство, като например: решение за вписване в Търговския регистър или удостоверение от направено вписване в съответния регистър.

Правомощията на органа на държавна или местна власт следва да са посочени изрично в нормативен акт. Под нормативен акт следва да се имат предвид всички посочени актове в Закона за нормативните актове, като се включват и подзаконовите нормативни актове. Това се отнася и за случаите на установяването на такса с нормативен акт.

Преценката дали определен орган действа в качеството си на орган на държавната или местна власт, се прави при условията, посочени в Закона за администрацията, съответно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Установяването на обстоятелството дали е налице значително нарушаване на правилата за конкуренция се установява от компетентния орган по Закона за защита на конкуренцията, който е Комисия за защита на конкуренцията.

1. Всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. (виж Фиш 2.2)

2. Всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация. (виж Фиш 8.3.2)

За да е обект на облагане с ДДС, доставката и вътреобщностното придобиване следва да са възмездни.

Внимание: В изрично определени от ЗДДС хипотези безвъзмездните доставки са приравнени на възмездни доставки (виж Фиш 2.5, 2.6 и 2.7).

По отношение на възнаграждението е важно да се отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и полученото възнаграждение. В таза насока се е произнесъл Съдът на Европейския съюз (СЕС) дело С-102/86.

Понятието пряка връзка, което окачествява възмездна доставка, е било определено от Съда на Европейските общности.

Съдът е постановил, „че трябва да съществува пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация”, за да може доставката да бъде обложена с ДДС (CJCE, 08/03/1988 APPLE & PEAR Council дело 102/86).

От това произлиза, че безвъзмездната доставка не се облага с ДДС. По същия начин, когато цената е фиксирана на стойност, много по-ниска от пазарната дотолкова, доколкото може да се окачестви като дарение, съответната доставка е извън обхвата на ДДС поради липса на пряка връзка. (CJCE, 01/04 1992, Hong-Kong Trade Development Council, дело 16/93; 03/03/1994, TOLSMA дело C-16/93; 26/06/2003, MKG, дело C-05/01).

Видове възмездни доставки

А. Доставка на стока

1. Понятие за стока по смисъла на чл.5 от ЗДДС: Всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на ЗДДС парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

2. Понятие за доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС: Прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

3. Приравнена на доставка на стока се смята и (чл.6, ал.2 от ЗДДС):

• прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

Определение: облагаема е всяка доставка на стока или услуга, когато е:

• Възмездна;
• Извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице;

Въпреки че не отговарят на изискванията за облагаеми доставки, по силата на изрични законови разпоредби, облагаеми са следните операции:

1. Безвъзмездни доставки на стоки и услуги, приравнени на възмездни. (виж Фиш 2.6 и 2.7).

2. Вътреобщностно движение на стоки в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица.

 Изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС (чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС). За практическото приложение на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС виж становище изх. № 91-00-39/22.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.