Наредба за Командироване при Предоставяне на Услуги
(Наредба за Условията и Реда за Командироване и Изпращане на Работници и Служители в Рамките на Предоставяне на Услуги)
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ).
(2) Наредбата не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на морските лица.
глава втора
КОМАНДИРОВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, В ДЪРЖАВА - СТРАНА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, И В КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В РАМКИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
чл. 2. (1) (доп. - ДВ-6 от 22.01.2021) При командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
(2) Споразумението по ал. 1 съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя:
1. характера и мястото на работа;
2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;
3. (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения;
4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;
6. размера на платения годишен отпуск;
7. (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от работодателя по време на командироването;
8. (предишна т. 7 - ДВ-6 от 22.01.2021) финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4;
9. (предишна т. 8 - ДВ-6 от 22.01.2021) вида на транспортните средства и маршрута.
(3) Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.
чл. 3. (1) При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.
(2) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните и определя:
1. (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения;
2. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
3. продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;
4. размера на платения годишен отпуск;
5. (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от предприятието, което осигурява временна работа, по време на изпращането;
6. (предишна т. 5 - ДВ-6 от 22.01.2021) финансови условия на изпращането извън посочените в т. 1 и 2.
чл. 4. (1) Пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, са за сметка на работодателя.
(2) Пътуването може да се извърши със самолет, влак, лек автомобил, автобус, кораб или с други сухопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства.
(3) При пътуване със самолет работникът или служителят има право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато пътуването с билет икономична класа е обективно невъзможно.
(4) При пътуване с личен или служебен автомобил на работника или служителя се изплаща равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, и съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.
(5) Не се полагат пътни пари на работник или служител, когато ползва безплатно пътуване на друго основание.
чл. 5. В споразумението по чл. 2, ал. 1 и в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 страните могат да договорят и плащането на квартирни пари.
чл. 5а. (нов - ДВ-6 от 22.01.2021) Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите, определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.
чл. 6. (1) Условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност.
(2) (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред.
(3) Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 се определят от законодателството на приемащата държава.
(4) (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
(5) При уговаряне на условията на труд по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 задължително се спазва принципът на равно третиране на мъжете и жените и недопускане на други форми на дискриминация.
чл. 7. Не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.
чл. 8. Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, предварително писмено запознава работника или служителя с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването, съответно датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател.
глава трета
КОМАНДИРОВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОТ ДЪРЖАВИТЕ - СТРАНИ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, И ОТ КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ИЛИ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РАМКИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
чл. 9. (1) (доп. - ДВ-6 от 22.01.2021) Командированите или изпратените работници или служители на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 КТ за срок до 12 месеца работят при осигуряване най-малко на същите минимални условия на работа, каквито са установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа, по отношение на:
1. максималната продължителност на работната седмица и на работния ден, минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в Република България;
2. (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения;
3. условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им;
4. минималния размер на платения годишен отпуск;
5. здравословните и безопасни условия на труд;
6. специалната закрила на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност;
7. недопускане на дискриминация;
8. (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) условията за жилищно настаняване, когато то се предоставя от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа;
9. (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) пътни, дневни и квартирни пари в размерите според Наредбата за командировките в страната или Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.
(2) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) Основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения по ал. 1, т. 2 включват всички елементи на брутната работна заплата, определени в чл. 261 - 264 от Кодекса на труда и чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 9 от 2007 г.).
(3) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) При преценка относно спазването на изискванията на ал. 1, т. 2 се вземат предвид и всички добавки, изплатени в съответствие с националното законодателство, общоприложимите колективни трудови договори или арбитражни решения на държавата членка, от която е командирован или изпратен работникът или служителят, когато такива не са определени в чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В този случай не се вземат предвид изплатени пътни, дневни и квартирни пари.
(4) (предишна ал. 2 - ДВ-6 от 22.01.2021) В случаите на монтаж и/или въвеждане в експлоатация на доставени съоръжения, когато това е неразделна част от договор за доставка, които се извършват от квалифициран работник или служител на предприятието доставчик, не се прилагат условията по ал. 1, т. 2 - 4, когато работникът или служителят е командирован или изпратен за не повече от 8 календарни дни.
(5) (предишна ал. 3, изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) Алинея 4 не се прилага за дейностите в областта на строителството съгласно приложение № 1.
(6) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) Когато продължителността на командироването или изпращането по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е повече от 12 месеца, освен посочените в ал. 1 условия на работа, след дванадесетия месец работникът или служителят има право и на минималните условия на работа, установени в българското законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа, по отношение на:
1. обезщетенията по чл. 213, 214, 216, 217, 218, 219 и 226 от Кодекса на труда;
2. безплатната храна и/или добавките към нея;
3. периодичните медицински прегледи;
4. безплатното работно и униформено облекло;
5. социално-битовото и културното обслужване.
(7) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) За командированите и изпратените работници и служители по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ не се прилагат разпоредбите за сключването и прекратяване на трудовия договор, както и правилата за осигуряване в допълнителни професионални схеми.
(8) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) Изискванията по ал. 6 се прилагат и когато командированият или изпратеният работник или служител е заменен с друг командирован или изпратен работник или служител от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на същата задача на същото място и общата продължителност на периодите на командироване или изпращане е повече от 12 месеца. При оценка на изпълнението на същата задача на същото място се отчитат характерът на работата, естеството на предоставяната услуга, ползвателят на услугата и адресът или адресите на мястото на работа.
(9) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) Когато възникне необходимост периодът на командироването или изпращането на лицата по ал. 1 да продължи повече от 12 месеца, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да прилага условията по ал. 1, за срок, не по-дълъг от 18 месеца, след като подаде мотивирано уведомление до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Мотивираното уведомление се подава преди изтичането на 12-ия месец по електронен път чрез единния национален уебсайт по чл. 10.
(10) (предишна ал. 4, доп. - ДВ-6 от 22.01.2021) В случаите, когато министърът на труда и социалната политика е разпрострял действието на колективен трудов договор по чл. 51б, ал. 4 КТ, работодателят прилага по отношение на командированите или изпратените работници или служители условията на колективния трудов договор, когато те са по-благоприятни от предвидените в ал. 1 и 6.
(11) (предишна ал. 5, изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) Когато условия по ал. 1, 6 и 10, предвидени в българското законодателство, са по-неблагоприятни от предвидените в законодателството на държавата членка, по чието законодателство е регистриран работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, се прилагат по-благоприятните за работника или служителя условия.
чл. 10. (1) Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" поддържа единен национален уебсайт с българска и английска езикова версия, съдържащ актуална информация за:
1. (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) условията на работа по чл. 9, ал. 1, 6 и 10;
2. (изм. - ДВ-6 от 22.01.2021) задълженията по чл. 12, ал. 1;
3. отговорността при веригите от подизпълнители съгласно чл. 357, ал. 4 КТ;
4. лицата за контакт, на които е възложено обработването на искания за предоставяне на информация;
5. (отм. - ДВ-6 от 22.01.2021)
6. (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) елементите, от които се формира брутната работна заплата, съгласно чл. 9, ал. 2.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по начин, който е достъпен за хората с увреждания.
(3) (нова - ДВ-6 от 22.01.2021) Когато работодателят по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 2 от КТ или предприятието, което осигурява временна работа по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 2 от КТ, е нарушил изискванията на българското законодателство поради неактуалност на информацията по ал. 1, се счита, че нарушението е извършено при смекчаващи вината обстоятелства.
чл. 11. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е компетентният орган за предоставяне на информация при отправени запитвания относно приложимото национално право и практика по отношение на правата и задълженията на предприятията, които командироват или изпращат работници или служители на територията на Република България, и на командированите или изпратените работници или служители.
