Наредба за Договаряне на Работната Заплата

раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл. 1. (1) С тази наредба се определят принципите, обхватът и правилата на колективното договаряне на работната заплата и за определяне конкретния размер на заплатата по индивидуален трудов договор на работниците и служителите от всички предприятия и организации.

(2) Договарянето на работната заплата може да обхваща всички въпроси, свързани с трудовото възнаграждение на работника или служителя, неуредени с повелителни разпоредби на закон или нормативен акт.

2

чл. 2. Договарянето на работната заплата цели постигане на споразумение между страните за размера, съотношенията, динамиката и организацията на работната заплата при конкретните условия на предприятията и организациите.

2

чл. 3. Договарянето на работната заплата се извършва на основата на:

1. количеството, качеството и ефективността на труда;

2. условията, при които се полага трудът;

3. необходимите средства за възпроизводство на работната сила;

4. икономически съображения, включително изискванията за икономическо развитие, производителност на труда и поддържането на желаната заетост.

раздел II

КОЛЕКТИВНО ДОГОВАРЯНЕ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

чл. 4. Колективното договаряне на работната заплата става по реда и технологията за сключването на колективните трудови договори и споразумения.

чл. 5. Колективното договаряне на работната заплата се извършва:

1. на национално равнище - между правителството и представителните национални организации на синдикатите и работодателите;

2. в предприятието или организацията - между съответния работодател и представителните организации на синдикатите.

чл. 6. Колективното договаряне на работната заплата на национално равнище се извършва чрез сключване на споразумение между страните и обхваща:

1. начините, принципите и процедурите за определяне размера на минималната работна заплата за страната, както и основанията, условията и реда за нейното изменение;

2. размера на минималната часова и месечна работна заплата за страната и препоръчителните коефициенти за диференциране на началните заплати по степен на образование;

3. видовете и минималните размери на допълнителните трудови и други възнаграждения, доколкото те не са повелително определени с Кодекса на труда;

4. начините за определяне на средствата за работна заплата, длъжностните наименования и коефициентите за определяне на началните работни заплати за тях в организациите и звената на бюджетна издръжка;

5. необходимостта от регулиране на средствата за работна заплата;

6. принципа, начина и сроковете за регулиране средствата за работна заплата;

7. други въпроси, уточнени между страните в процеса на договарянето.

чл. 7. Колективното договаряне на работната заплата в предприятията или организациите обхваща:

1. размера на минималната часова, дневна или месечна работна заплата за предприятието или организацията;

2. началните работни заплати, диференцирани по категории персонал, длъжностни наименования, изискваща се степен на образование и квалификация или друг признак, както и основанията и начина за тяхното изменение;

3. начините за оценяване на работните места на работниците и служителите и за определяне размера на работната заплата;

4. начина за оценяване на резултатите от труда и за определяне на заплатата за тези резултати;

5. видовете и размерите на допълнителните възнаграждения и доплащанията към работната заплата;

6. измененията на работната заплата в зависимост от инфлацията или други икономически фактори;

7. механизма за разпределение на средствата за работна заплата по структурни звена в предприятията и организациите;

8. системата за отразяване на условията на труд в работната заплата;

9. периодичността на изплащане на работната заплата;

10. други въпроси, уточнени в процеса на договарянето.

чл. 8. (1) По искане на една от страните колективното договаряне на работната заплата може да се извършва:

1. по отрасли или браншове - между отрасловите или браншовите организации на синдикатите и на работодателите;

2. по общини или региони - между общинските или регионалните формирования на синдикатите и сдруженията на работодателите.

(2) На отраслово и браншово равнище, както и в общините или регионите страните сами определят предмета и обхвата при колективното договаряне на работната заплата, както и задължителността на договореностите за предприятията и организациите от отрасъла, бранша, общината или региона, представени на преговорите.

2

чл. 9. (изм. - ДВ-30 от 09.04.1993) За бюджетните организации и дейности договарянето на работната заплата се извършва на:

1. национално равнище - по т. 6 на чл. 7;

2. отраслово (браншово) равнище - по точки 1, 2, 5, 8 и 9 на чл. 7;

3. равнище организация - по останалите точки на чл. 7.

раздел III

ПРИНЦИПИ, НАЧИНИ И ПРОЦЕДУРИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА

2

чл. 10. (1) Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.

(2) При определянето на минималната работна заплата за страната да се отчитат: потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.

2

чл. 11. Минималната месечна работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и осигурителните плащания.

2

чл. 12. Установената минимална заплата за страната може да се завишава при договарянето в отраслите, предприятията и организациите. Минималната работна заплата, определена чрез договаряне, не може да бъде по-ниска от тази, определена от Министерския съвет.