Директива за Възстановяване на ДДС на Лица от ЕС - 2008/9
(Директива 2008/9/ЕО на Съвета за Определяне на Подробни Правила за Възстановяването на Данъка върху Добавената Стойност, Предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на Данъчнозадължени Лица, Неустановени в Държавата-членка по Възстановяване, но Установени в Друга Държава-Членка)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент [1],
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2],
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2008/9
(1) Както за административните власти на държавите-членки, така и за предприятията възникват значителни проблеми във връзка с правилата за изпълнение, определени с Директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — режим за възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката [3].
(2) Мерките, определени в посочената директива, следва да се изменят по отношение на срока, в рамките на който решенията по заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност се съобщават на предприятията. В същото време следва да се предвиди, че и предприятията трябва да представят отговори в рамките на определени срокове. Освен това процедурата следва да се опрости и модернизира, като се даде възможност за използването на съвременни технологии.
(3) Новата процедура следва да засили положението на предприятията, тъй като държавите-членки се задължават да плащат лихва при забавяне на възстановяването и се укрепва правото на обжалване от предприятията.
(4) С цел по-голяма яснота и четивност, разпоредбата относно прилагането на Директива 79/1072/ЕИО, съдържаща се преди в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност [4], следва да бъде включена в настоящата директива.
(5) Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(6) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество [5] държавите членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствие между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.
(7) За по-голяма яснота Директива 79/1072/ЕИО следва да бъде отменена при спазване на необходимите преходни мерки по отношение на заявления за възстановяване, подадени преди 1 януари 2010 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Настоящата директива определя подробните правила за възстановяването на данъка върху добавена стойност (ДДС), предвидено в член 170 от Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, които отговарят на условията, посочени в член 3.
Член 2
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване“ означава данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, което не е установено в държавата-членка по възстановяване, но е установено на територията на друга държава-членка;
2. „държава-членка по възстановяване“ означава държавата-членка, в която ДДС е начислен на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, по отношение на стоките или услугите, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава-членка, или по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка;
3. „период на възстановяване“ е периодът, посочен в член 16, обхванат от заявлението за възстановяване;
4. „заявление за възстановяване“ означава заявлението за възстановяване на ДДС, начислен в държавата-членка по възстановяване на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава-членка, или по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка;
5. „заявител“ означава данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, което подава заявление за възстановяване.
Член 3
Настоящата директива се прилага по отношение на всяко данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, което отговаря на следните условия:
а) по време на периода на възстановяване не е имало в държавата-членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки, или, ако не е съществувало такова седалище или постоянен обект — местоживеенето или обичайното му пребиваване;
б) по време на периода на възстановяване не е доставяло стоки или услуги, за които се смята, че са доставени в държавата-членка по възстановяване, с изключение на следните сделки:
i) доставка на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, освободени съгласно членове 144, 146, 148, 149, 151, 153, 159 или 160 от Директива 2006/112/ЕО;
ii) (попр. от 14.09.2012) доставка на стоки и услуги на лице, което дължи плащането на ДДС в съответствие с членове 194—197 и член 199 от Директива 2006/112/ЕО.
Член 4
Настоящата директива не се прилага по отношение на:
а) суми ДДС, които според законодателството на държавата-членка на възстановяване са били неправилно фактурирани;
б) суми ДДС, фактурирани по отношение на доставки на стоки, чиято доставка е или може да бъде освободена съгласно член 138 или член 146, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО.
Член 5
Всяка държава-членка възстановява на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, всеки ДДС, начислен по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава-членка, или по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка, доколкото такива стоки или услуги се използват за целите на следните сделки:
а) посочени в член 169, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО;
б) предназначени за лице, което дължи плащането на ДДС в съответствие с членове 194—197 и член 199 от Директива 2006/112/ЕО, както са прилагани в държавата-членка по възстановяване.
Без да се засяга член 6, за целите на настоящата директива правото на възстановяване на данък се определя съгласно Директива 2006/112/ЕО, както е прилагана в държавата-членка по възстановяване.
Член 6
За да има право на възстановяване в държавата-членка по възстановяване, данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, трябва да извършва сделки, пораждащи право на приспадане в държавата-членка по установяване.
Когато данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по възстановяване, извършва в държавата-членка, в която е установено, както сделки, пораждащи право на приспадане, така и сделки, които не пораждат право на приспадане в тази държава-членка, от държавата-членка по възстановяване може да бъде възстановена само тази част от възстановимия в съответствие с член 5 ДДС, която е следствие от предходни сделки в съответствие с член 173 от Директива 2006/112/ЕО, както е прилагана от държавата-членка по установяване.
Член 7
За да получи възстановяване на ДДС в държавата-членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка, подава до тази държава-членка заявление за възстановяване по електронен път, като го представя в държавата-членка, в която е установено, посредством електронен портал, създаден от споменатата държава-членка.
Член 8
1. Заявлението за възстановяване съдържа следната информация:
а) име и пълен адрес на заявителя;
б) адрес за връзка по електронен път;
в) описание на стопанската дейност на заявителя, за която се придобити стоките и услугите;
г) периода на възстановяване, обхванат от заявлението;
д) декларация от заявителя, че не е доставял стоки и услуги, смятани за доставени в държавата-членка по възстановяване по време на периода на възстановяване, с изключение на сделките, посочени в член 3, буква б), i) и ii);
е) регистрационния номер по ДДС на заявителя или референтния данъчен номер;
ж) данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
2. Освен информацията, определена в параграф 1, заявлението за възстановяване съдържа, за всяка държава-членка по възстановяване и за всяка фактура или документ за внос следните данни:
а) име и пълен адрес на доставчика;
б) освен в случаите на внос, идентификационния номер по ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на членове 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО;
в) освен в случаите на внос — префикса на държавата-членка по възстановяване, в съответствие с член 215 от Директива 2006/112/ЕО;
г) дата и номер на фактурата или документа за внос;
д) данъчна основа и размер на ДДС, изразени във валутата на държавата-членка по възстановяване;
е) размера на подлежащия на приспадане ДДС, изчислен в съответствие с член 5 и с член 6, втори параграф, изразен във валутата на държавата-членка по възстановяване;
ж) когато е приложимо, частта, която може да бъде приспадната, изчислена в съответствие член 6 и изразена като процент;
з) естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете в член 9.
Член 9
1. В заявлението за възстановяване естеството на придобитите стоки и услуги се описва със следните кодове:
1 = гориво;
2 = наем на превозни средства;
3 = разходи, свързани с превозните средства (различни от стоките и услугите, посочени под кодове 1 и 2);
4 = пътни такси и пътен данък;
5 = пътни разходи, като например разноски за таксиметров или обществен транспорт;
6 = настаняване;
7 = храна, напитки и ресторантьорски услуги;
8 = достъп до панаири и изложби;
9 = разходи за луксозни стоки, забавления и развлечения;
10 = други.
Ако се използва код 10, се посочва характерът на доставените стоки и услуги.
2. Държавата-членка по възстановяване може да поиска от заявителя да представи в електронен вид допълнителна, кодирана информация по отношение на всеки код, посочен в параграф 1, доколкото тази информация е необходима поради наличието на ограничения върху правото на приспадане по Директива 2006/112/ЕО, така както е прилагана в държавата-членка по възстановяване, или за прилагането на съответна дерогация, получена от държавата-членка по възстановяване съгласно член 395 или 396 от посочената директива.
Член 10
Без да се засягат молбите за информация по член 20, държавата-членка по възстановяване може да поиска от заявителя да представи по електронен път копие на фактурата или документа за внос заедно със заявлението за възстановяване, когато данъчната основа по фактура или документ за внос е 1 000 EUR или повече, или равностойността на такава сума в национална валута. Когато фактурата се отнася до гориво, прагът е 250 EUR или равностойността в национална валута.
Член 11
Държавата-членка по възстановяване може да поиска от заявителя да представи описание на стопанската си дейност посредством хармонизираните кодове, определени в съответствие с член 34а, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета [6].
Член 12
Държавата-членка по възстановяване може да уточни кой език или езици могат да се използват за предоставянето на информация от заявителя в заявлението за възстановяване на данъка върху добавена стойност или на евентуална допълнителна информация.
Член 13
Ако след подаването на заявлението за възстановяване на данъка частта, която може да се приспадне, бъде коригирана съгласно член 175 от Директива 2006/112/ЕО, заявителят коригира сумата, която е поискана или вече е възстановена.
Корекцията се извършва със заявление за възстановяване през календарната година, следваща съответния период на възстановяване, или, ако заявителят не подаде заявления за възстановяване през тази календарна година — с представяне на отделна декларация чрез електронния портал, създаден от държавата-членка по установяване.
Член 14
1. Заявлението за възстановяване се отнася до:
а) покупката на стоки или услуги, фактурирани през периода на възстановяване, при условие че ДДС е станал дължим преди или по време на фактурирането или по отношение на които ДДС е станал дължим по време на периода на възстановяване, при условие че покупката е фактурирана, преди данъкът да е станал дължим;
б) вноса на стоки по време на периода на възстановяване.
2. Освен до посочените в параграф 1 сделки заявлението за възстановяване може да се отнася до фактури или документи за внос, необхванати от предишни заявления за възстановяване и отнасящи се до сделки, приключили през съответната календарна година.
