Наредба за Командировките в Страната
(Наредба за Командировките в Страната)
раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) С тази наредба се определят условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
чл. 2. (изм. - ДВ-21 от 15.03.1991) Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
чл. 3. (1) Командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован.
(2) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката.
чл. 4. (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) (1) Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда.
(2) Когато със заповедта за командировка е разпоредено командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното, той получава освен командировъчни пари и трудово възнаграждение в зависимост от изработеното, но не по-малко от уговореното трудово възнаграждение по основното му трудово правоотношение.
(3) Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.
чл. 5. (1) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) По изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
(2) Могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, които работят на обществени начала, самодейци и др., когато се изпращат за изпълнение на възложена задача вън от постоянното им местоживеене.
(3) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) Работниците или служителите, които работят по съвместителство в друго предприятие, могат да бъдат командировани от него само при съгласие на работодателя по основното им трудово правоотношение.
чл. 6. (изм. - ДВ-21 от 15.03.1991) (1) Не се считат командировани лицата, които:
1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
3. (изм. - ДВ-27 от 24.03.2023) изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места.
(2) Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.
раздел II
РЕД ЗА КОМАНДИРОВАНЕ (загл. изм. - ДВ-2 от 07.01.1994)
чл. 7. (1 историческа промяна, отм. - ДВ-2 от 07.01.1994)
чл. 8. (1) (доп. - ДВ-27 от 24.03.2023) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Заповедта може да се създава и като електронен документ съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
(3) Може да не се издава заповед за командировка на прокурори и следователи във връзка със станали произшествия.
(4) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) За министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Разходите за командировките на тези лица се изплащат въз основа на представени документи, изискващи се по тази наредба. След изтичане на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от съответния колективен орган, а когато няма такъв - от длъжностното лице, с което е сключен съответният договор, или от упълномощено от него лице.
чл. 9. (1) В заповедта за командироване се посочват:
1. (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. (изм. - ДВ-40 от 30.04.1999) командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. (изм. - ДВ-27 от 24.03.2023) видът на отчета за извършената работа;
9. (3 исторически промени, отм. - ДВ-40 от 30.04.1999)
10. (нова - ДВ-27 от 24.03.2023) необходимостта от заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването.
(2) Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.
чл. 10. (изм. - ДВ-21 от 15.03.1991) (1) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) Заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) (отм. - ДВ-27 от 24.03.2023)
раздел III
ПЪТНИ ПАРИ
чл. 11. (изм. - ДВ-40 от 30.04.1999) На командирования се заплащат пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и превозните разноски за обществен транспорт в чертите на населеното място.
чл. 12. (1) (изм. - ДВ-2 от 07.01.1994) Когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия, като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка.
(2) (отм. - ДВ-40 от 30.04.1999)
