НАП - ОДОП Велико Търново - Разяснение изх. № *-*** от **.**.****

Вяра Владева

Юрисконсулт в Kreston BulMar

ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на услуги съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), регистриране и отчитане на разплащанията по тези доставки

 Според изложеното в писменото запитване, „А“ ООД извършва счетоводни услуги. За целта със своите клиенти сключва писмени договори, с които урежда какви услуги ще извършва, по какъв начин, с каква честота, отговорности и задължения на страните, включително и размер на месечното възнаграждение, дата, до която то е дължимо за заплащане и др. Договорите за счетоводно и консултантско обслужване са стандартни за всички клиенти по отношение на условията, правата и задълженията на страните, включително и реда за заплащане на предоставените услуги. Дружеството подава информация в НАП, НОИ и Инспекцията по труда единствено с електронни подписи.

„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него. Някои от клиентите заплащат в брой дължимото възнаграждение в офис на дружеството, а други – по банков път. Клиент, който заплати фактура в брой, получава фискален бон от фискално устройство по реда на Наредба № Н-18/2006 г. На клиентите, които не заплатят в срок предоставената услуга, също се издават фактури, поради обстоятелството, че е предоставена услугата. Съгласно дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, посочена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС се посочва, че софтуерът, с който се издават фактурите за извършените услуги, попада в това определение. Обаче, по силата на понятието „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. се смята, че не следва да се счита, че се използва софтуер за управление на продажбите, защото дружеството не обработва информация за извършване на продажби на услуги, включваща проследяване на движението им от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. Предвид това, че счетоводните услуги се предоставят постоянно и непрекъснато за периоди по-дълги от една календарна година, следва ли да се счита, че изпълнението на договорените услуги е доставка с периодично или непрекъснато изпълнение?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, то налице ли е задължение за издаване на данъчен документ - фактура, поради настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС?
3. Следва ли дружеството при така описаната фактическа обстановка да използва само софтуер, отговарящ на изискванията в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г., съответно да е свързан с фискално устройство и ако отговорът е положителен, за фактурите, за които не се знае по какъв начин ще бъдат заплатени (в брой и/или по банков път), как следва да се процедира, тъй като при отпечатването им плащане е възможно да не се извършва?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 3 от 8 януари 2019 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) e изразено следното становище:

Данъчно третиране по ЗДДС:

На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.

По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:

- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.