НАП - ЦУ - Указание № **-**-** от **.**.****
Правен въпрос
Какво е данъчното третиране на консумативни разходи, префактурирани от наемодателя на наемателя във връзка с ползване на нает имот?
Генерален проблем
Честа практика при сключването на договор за наем на недвижим имот е да се уговаря, че консумативните разходи (за ток, вода и други комунални услуги) ще се заплащат от наемодателя, на чието име се водят съответните партиди. Разходите след това ще се префактурират от наемодателя към наемателя. Ето защо НАП издава указание какво трябва да е данъчното третиране на префактурираните разходи.
Резюме на Указание
Относими разпоредби
чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС
Oтносно: данъчно третиране по ЗДДС на консумативи, електроенергия, топлоенергия, вода, и др., префактурирани от наемодател на наемател
По повод зададени въпроси, отнасящи се до данъчното третиране на префактурирани от наемодател на наемател консумативни разходи за ползвани от наемателя във връзка с наетия имот електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и др., на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1. Фактическа обстановка
Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда иди част от нея, се предвижда, че таксите, както и консумативните разходи съгласно показанията на монтирани контролно-измервателни уреди ще се заплащат на дружествата доставчици от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата/част от сградата и е абонат на дружествата доставчици, като на негово име се водят съответните партиди. Предвижда се в договорите последващо префактуриране от наемодателя на наемателя на сумите на отчетените разходи. Поставя се въпросът за данъчното третиране по ЗДДС на префактурираните разходи.
2. Данъчно третиране по ЗДДС на префактурираните консумативни разходи
2.1. Консумативните разходи са част от данъчната основа на доставката на услугата отдаване под наем на сграда или част от нея.
Съгласно чл. 26, ал. 2 oт ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено oт или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. З, т. 1 и т. З от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когатo такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването нa вещта.
Консумативните разходи за такси и за електроенергия, топлофикация, вода, телефон и др. подобни са суми, дължими oт наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на сграда или част от нея (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС), или такива, попадащи в хипотезата на чл. 26, ал. З, т. 1 и/или т. 3 oт ЗДДС, поради което се включват в данъчната основа на доставката. Направените в случая разходи са от името на доставчика (наемодателя) за сметка на получателя (наемателя), поради което не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
