Защо не трябва да се начислява ДДС при префактуриране на такса „битови отпадъци“ от регистриран по ЗДДС наемодател към наемател?

актуална версия версия: 19 януари 2022 2980 уникалност: 88.5%

Повод за написване на настоящата статия е неправилната практика на НАП да се начислява ДДС върху таксата за битови отпадъци – в случаите, когато наемодателят я префактурира на наемателя.

Примерен казус: Лице, регистрирано за целите на ДДС, отдава под наем офис площи на наемател, предоставящ медицински услуги. В договора за наем е уговорено задължение за наемателя да възстанови на наемодателя таксата за обслужването на битовите отпадъци (известна още като „такса смет“) на отдадените имоти. Когато наемодателят я заплати на общината, той я префактурира на наемателя, начислявайки ѝ ДДС, като по този начин се съобразява с позицията на НАП, утвърдена в нейно указание.

От практическа гледна точка, когато наемодателят е регистрирано за целите на ДДС лице, са възможни три варианта:

  1. Наемателят да е регистрирано за целите на ДДС лице и да извършва облагаеми доставки;
  2. Наемателят да е регистрирано за целите на ДДС лице и да извършва освободени доставки;
  3. Наемателят да не е регистрирано за целите на ДДС лице.
скрито платено съдържание: 78 думи;

Правна уредба и правилно тълкуване

Съгласно ЗМДТ такса „битови отпадъци“ се определя за всеки конкретен имот, а данъчно задължените лица са:

  1. Собственикът на имота;
  2. Лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване;
  3. Концесионерът.

Наемателят не фигурира като данъчно задължено лице, по смисъла на ЗМДТ. Ето защо, когато е сключен договор за наем на недвижим имот, такса „битови отпадъци“ се дължи от собственика на имота (най-често – наемодателя).

В ЗДДС изрично е уредено, че държавните и местните органи не са данъчно задължени лица за целите на ДДС по отношение на извършваните от тях дейности или доставки, за които се дължат такси – освен ако тези дейности или доставки не попадат в изрично предвидените в закона изключения. Такса „битови отпадъци“ не е предвидена сред изключенията, следователно събирането, третирането, транспортирането и други на битовите отпадъци, извършвано от общините, остава извън обхвата на ЗДДС, и данък върху „такса смет“ не трябва да се начислява.

скрито платено съдържание: 451 думи;

Защо Решение на СЕС C-42/14 по дело Войскова Агенция – Полша е неприложимо по отношение на такса „битови отпадъци“ в България?

В Решение на СЕС C-42/14 по дело Войскова Агенция – Полша, Съдът решава, че когато наемодател префактурира разходи за комунални услуги (електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия) и „такса смет“, извършени от наемателя, те се приемат като доставки от наемодателя и той е длъжен да начисли ДДС. Това е така дори в случаите, когато наемодателят префактурира единствено разходите, без да предвижда за себе си каквато и да била печалба.

СЕС е приел това тълкуване, но има една особеност. В решението изрично е посочено, че за да се разглеждат като доставка от наемодателя префактурираните разходи за комунални услуги и „такса смет“, той трябва да е сключил договорите с доставчиците на тези стоки и услуги. Решенията на СЕС са източник на правото и като такива българските съдилища, институции и граждани са длъжни да се съобразяват с тях и да прилагат закона по начин, по който Съдът го тълкува. Тези решения най-често засягат въпросите дали национална правна уредба е в съответствие с правото на ЕС или как последното следва да бъде тълкувано. Тъй като до Съда стигат правни спорове, обвързани с конкретни факти, когато се прилагат решения на СЕС във връзка със спорове на други държави членки, трябва да се съобрази доколко така постановеното решение по описаните факти е относимо спрямо българското законодателство.

скрито платено съдържание: 350 думи;

Заключение

Трябва да се посочи, че практиката да се начислява ДДС при префактурирането на „такса смет“ от регистриран за целите на ДДС наемодател на неговия наемател, е изцяло порочна. Тя не отразява правилното тълкуване на данъчното законодателство, като по този начин се стига до недължимо и неследващо се облагодетелстване на фиска и допълнителни разходи за бизнеса и потребителите, които могат да им бъдат спестени. За да не възникват спорове около този правен абсурд, едно от възможните разрешения е чрез законодателна инициатива, с която да се предвиди и наемателят като данъчно задължено лице за такса „битови отпадъци“, когато в наемния договор е уговорено, че той дължи нейното плащане. За да бъде изцяло гарантирано вземането на общината, за собственика на недвижимия имот може да се предвиди солидарна отговорност.