Колкото и добре да живеем, идва моментът, в който трябва да се регистрираме по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), независимо от това дали сме юридическо или физическо лице. Това, че развиваме дейност в ролята си на физическо лице, съвсем не ни освобождава от ангажиментите ни по ЗДДС. Напротив – като данъчно задължени лица ще трябва да следим за всички задължения, които могат да възникнат вследствие на разпоредбите на закона. Това е така, защото за целите на ДДС законът не прави разлика между двете. Основното правило е това дали сме данъчно задължено лице, или не.
Кои лица са данъчно задължени по ЗДДС?
За да се разбере дали едно физическо лице е задължено според ЗДДС, водещо е дали то извършва независима икономическа дейност. В случай че дадено лице започне да осъществява системно дадена дейност и я прави по занятие, като срещу това получава възнаграждение, или експлоатира материално или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, то тогава може да се счете, че то извършва независима икономическа дейност.
В обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попаднат физическите лица, в зависимост от дейността, която те осъществяват. Например, ако едно физическо лице упражнява свободна професия на счетоводител, одитор, консултант, адвокат, инженер, журналист, нотариус, архитект, частен съдебен изпълнител, лекар, зъболекар, зъботехник, брокер, посредник и др., то това лице ще бъде данъчно задължено по ЗДДС. Също така, ако то отдава под наем движимо и/или недвижимо имущество, продава движимо и/или недвижимо имущество, извършва технически или консултантски услуги, то това лице може да бъде задължено да се регистрира за целите на ЗДДС.
Кои лица не са данъчно задължени по ЗДДС?
Не са данъчно задължени лицата, които получават доходи от дейност, която не е независима, а именно:
- дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
- физически лица, които осъществяват дейност по управление и контрол на юридически лица;
- инцидентни продажби, осъществени от физически лица.
Видове регистрации по ЗДДС
Регистрацията по ЗДДС може да бъде задължителна и по избор.
Задължителна регистрация по ЗДДС
На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Когато данъчно задълженото лице постигне този оборот, то е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот. Това означава, че оборотът от 100 000 лв. може да бъде достигнат само от една сделка или за по-кратък период, например два месеца.
Облагаемият оборот по смисъла на закона включва сумите на данъчните основи на облагаемите доставки, извършени от лицата, включително тези, облагаеми с нулева данъчна ставка. Тук се включват и доставките на финансови услуги (по чл. 46 от ЗДДС), както и тези на застрахователни услуги (по чл. 47 от ЗДДС), но само когато те са основна дейност на лицето.
За да формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС при посочените обстоятелства, въпросното лице трябва да е данъчно задължено и да извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Например мястото на доставка, свързана с недвижим имот, е там, където се намира имотът (чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС). Това означава, че ако едно физическо лице отдава имот, който няма да се ползва за жилищни нужди (чл. 45, ал. 4 от ЗДДС), а за офис цели, то тогава тази доставка ще формира оборот за регистрация по ЗДДС и при достигане на оборот от 100 000 лв. в рамките на 12 месеца преди текущия доставчикът, в случая физическото лице, ще трябва да се регистрира за целите на ЗДДС.
Регистрация по избор
Регистрация по избор на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС може да направи всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация.
Освен задължителната и доброволна регистрация по ДДС, има и някои специфични случаи, при които едно физическо лице ще трябва да се регистрира за целите на Закона.
Регистрация при вътреобщностно придобиване
Всяко данъчно задължено и нерегистрирано по ДДС физическо лице ще има задължение да се регистрира за целите на ЗДДС, ако извърши ВОП на стоки, които са закупени от регистрирани по ДДС лица в друга държава членка, на стойност повече от 20 000 лв. (в тази сума не се взема предвид ДДС, който е дължим или платен в съответната държава членка) в рамките на текущата календарна година (например от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.).
Трябва да се има предвид, че извън тази хипотеза са придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз.
Лице, което е регистрирано на основание ВОП и за което възникнат основания за задължителна регистрация или реши да направи регистрация по избор, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
За деклариране на доставки на услуги
Друго специфично основание за регистрация по ДДС може да възникне за едно данъчно задължено физическо лице с цел да се декларират доставките на услуги, получени или предоставени от или на чуждестранни регистрирани по ДДС в друга държава членка лица (регистрация по чл. 97а от ЗДДС).
Например доставката ще е с място на изпълнение извън територията на страната, ако доставчик, който в качеството си на българско данъчно задължено и нерегистрирано по ДДС физическо лице извърши консултантска услуга в полза на чуждестранно лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка. За целта на деклариране на тази доставка за българското данъчно задължено лице ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за услугата е станал изискуем.
Специфичен случай на задължително деклариране на ДДС при придобиване на ново превозно средство от ЕС
Това е специален случай, в който ще попадне едно физическо лице, което е придобило ново превозно средство от ЕС. Едно превозно средство е ново, когато работният обем на неговия двигател е над 48 куб. см. или с максимална мощност над 7,2 кW, предназначено е за превоз на пътници и товари, изминало е не повече от 6 000 км или е доставено до шест месеца от датата на първата му регистрация (независимо къде е извършена тя).
Физическото лице ще бъде задължено да декларира в България придобиването, независимо от това дали продавачът е регистриран, или не, за целите на ДДС в държавата членка, тъй като в издадената фактура той няма да е начислил данък добавена стойност. ДДС ще се начисли в страната, в която автомобилът ще бъде регистриран – в случая България. За целта българското данъчно задължено и нерегистрирано лице няма да се регистрира по ЗДДС, но ще трябва да подаде Декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностното придобиване на ново превозно средство. Срокът за подаване на декларацията съвпада със срока за внасяне на дължимия данък, а именно до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който данъкът за придобиването е станал изискуем.
Задължение за подаване на Декларация ще възникне и при вътреобщностна доставка на ново превозно средство от физическо лице, което продава нов автомобил на получател, лице от друга държава членка, в т.ч. и физическо лице. В този случай данъкът ще е дължим в другата държава членка.
Подобно на придобиването на ново превозно средство, когато едно физическо нерегистрирано по ДДС лице, без значение дали е данъчно задължено, или данъчно незадължено, извърши вътреобщностно придобиване на акцизни стоки, то това лице, в ролята си на придобиващо, ще трябва да внесе дължимия данък добавена стойност в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който той е станал изискуем.
Може ли ДЗЛ да бъде регистрирано по инициатива на НАП?
В случай че органът по приходите установи, че данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си за регистрация, а в същото време условията за регистрация са налице, то тогава той ще регистрира служебно съответното лице с издаване на акт за регистрация.