Основна част от промените в ЗДДС са породени от опростяването на някои важни правила от системата на ДДС за данъчно облагане на вътреобщностната търговия между държавите в ЕС.
В бр.25 на ДВ от 20.03.2020 г. беше обнародван Правилникът за изменение и допълнение на ППЗДДС (ПИДППЗДДС).
Изменения, свързани с вътреобщностните доставки ( ВОД), считано от 01.01.2020 г.:
1. В определението за ВОД е добавено изискването получателят да е съобщил своя идентификационен номер (ИН) по ДДС на доставчика (чл.7, ал.1 от ЗДДС).
2. Съгласно направеното допълнение в ЗДДС (в чл.7, ал.5 – нова т.11) не е налице ВОД по ЗДДС, когато:
- скрито платено съдържание: 32 думи;
3. Промяна е претърпяла и разпоредбата на ЗДДС (чл.53, ал.2), отнасяща се до събираемостта на документите, с които доставчикът следва да разполага за прилагането на нулева данъчна ставка за ВОД. В резултат на тези изменения доставчикът трябва да разполага с:
- скрито платено съдържание: 53 думи;
Документите, с които се удостоверява извършената ВОД, регламентирани в ППЗДДС (чл.45), са следните:
чл.114, ал.1
Във фактурата не се посочва ставка от 20% и размер на български начислен данък, но се отбелязва правната норма, поради която доставката се облага с 0% (чл.7, ал.1 от ЗДДС и/или чл.53, ал.1 от ЗДДС).
Когато транспортът се осъществява от доставчика или от различно трето лице, но отново за сметка на доставчика, като документ, доказващ това транспортиране (или изпращане), се приема единствено транспортният документ.
При наличие на гореописаните документи е редно да се приеме, че българският търговец е извършил реална ВОД на стоки, която е удостоверил посредством изискванията на нормативната уредба на ЗДДС.
Притежаването на посочените в Регламента документи дава на доставчика правна сигурност, че е изпълнил задължението си за доказване на транспорта. Документите, които доставчикът трябва да притежава, са поставени съобразно това дали транспортът се извършва от доставчика, получателя или трето лице, за сметка или на доставчика, или на получателя.
Документите, с които се удостоверява извършената ВОД, регламентирани в Регламента за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на съвета, са следните:
1. Когато транспортът се осъществява от доставчика или от трето лице, за негова сметка, тогава удостоверяването на транспорта се извършва със следните документи:
- скрито платено съдържание: 121 думи;
2. Когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице, за негова сметка, тогава за удостоверяване на транспорта е необходимо да се състави писмена декларация от придобиващия, в която следва да се посочи, че стоките са били изпратени/превозени от придобиващата страна, и също така се посочи държавата в ЕС по местоназначението на стоките. В тази декларация следва да се посочат:
- скрито платено съдържание: 193 думи;
Важно е да се има предвид, че презумпцията е оборима. Оборването на презумпцията предполага, че данъчните органи са в състояние да предоставят необходимите данни, доказващи, че стоките фактически не са били транспортирани или изпратени до територията на друга страна в ЕС. В този смисъл оборването на презумпцията означава, че данъчните органи разполагат с доказателства, от които става видно, че превозът не е извършен.
Също така служителите на данъчната администрация могат да оспорят достоверността на представените доказателства (например някой от документите съдържа неточна информация, подправен е или др.) В този случай доставчикът е длъжен да докаже, че документите са достоверни, неподправени и истински.
С оглед на промените всички дружества, осъществяващи ВОД, следва да преразгледат своите процеси по събиране на транспортната документация и да ги адаптират към новите изисквания.
