Служител с по-малко от 6 месеца осигурителен стаж има ли право на обезщетение за болничен?

Съгласно КТ за периода на болничен се дължи обезщетение по реда на КСО.

Съгласно КСО – има условия, които трябва да са изпълнени едновременно, за да може едно лице да придобие право на обезщетение за болничен. Те са три:

1. Лицето, за което е издаден болничният лист, трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство към първия ден от болничния период;
2. Болничният лист трябва да бъде представен на работодателя;
3. Лицето трябва да има 6 месеца осигурителен стаж или да е на възраст до 18 години.

В конкретния случай първото условие (лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство към първия ден от болничния период) е изпълнено. След като служителят е започнал работа по трудов договор, с 8-часов работен ден и при 5-дневна работна седмица, то той задължително е осигурен за общо заболяване и майчинство.

Второто условие (болничният лист да е представен на работодателя) също е изпълнено.

Третото условие (лицето да е на възраст под 18 г. или да има най-малко 6-месеца осигурителен стаж) не е изпълнено. Служителят е над 20-годишна възраст и не е придобил 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, тъй като е осигурен за по-малко от един месец.

От друга страна, за първите 3 дни от периода на болничния КСО определя, че работодателят изплаща на осигуреното лице възнаграждение, а не обезщетение. В разпоредбата на КСО, касаеща се до възнаграждението от работодателя, липсва третото условие за наличие на 6 месеца осигурителен стаж или възраст под 18 години.

Трябва да се има предвид, че този въпрос е спорен и в практиката се интерпретира различно, според различните тълкувания на разпоредбите на КСО и КТ. Към момента липсва становище от МТСП или друга държавна институция по въпроса: „Дължи ли работодателя възнаграждение за първите 3 работни дни от периода на болничния, когато служителят, за когото е издаден болничният, е на 18 и повече години и няма 6 месеца осигурителен стаж?“

В конкретния случай служителят няма право на обезщетение за болничен, след като не отговаря на едно от трите условия – но за първите 3 работни дни, съгласно КСО, се дължи възнаграждение и работодателят може да го изплати.

Размерът на възнаграждението за първите 3 работни дни от болничния е 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е започнал периодът на болничния, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.

В конкретния случай, за да се изчисли среднодневното брутно възнаграждение на служителя, се разделя основното възнаграждение от 610 лв. на 20 работни дни (за месец април) и така се получава сумата от 30,50 лв.

За да се изчисли размерът на възнаграждението, първо се умножава сумата от 30,50 лв. по 3 дни и така се получават 91,50 лв. След това се умножават 91,50 лв. по 70% и се получава 64,05 лв.

Съгласно НЕВДПОВ се дължат осигуровки върху възнаграждението за болничен, а съгласно ЗДДФЛ – не се дължи данък върху дохода на осигуреното лице.