Съгласно чл.218, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в Част пета от ЗКПО вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

Определение за „бюджетно предприятие” се съдържа в §1, т.1 от ДР на Закона за счетоводството.

Бюджетни предприятия по смисъла на посочената разпоредба са:

•   държавните и общинските органи, техните структурни единици;

•   всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на ЗУДБ и ЗОБ;

•   държавните фондове и институции по задължителното обществено и здравно осигуряване;

•   държавните висши училища;

•   други лица, чиито сметки и операции се включват от МФ в консолидираната фискална програма     

Данъчното облагане на приходите на бюджетните предприятия е регламентирано с разпоредбите на глава тридесет и трета от Част пета на ЗКПО, както следва:

Важно!

Съгласно §25, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИП, обн. в ДВ бр. 28/ 24.03.2020 г., срокът за подаване на годишната декларация и за внасяне на данъка върху приходите за 2019 г. е удължен до 30 юни 2020 г. Срокът за подаване на годишния отчет за дейността (ГОД) за 2019 г. също е удължен до 30 юни 2020 г.

На основание чл.251 от ЗКПО някои бюджетни предприятия имат право на преотстъпване  на 50 на сто от данъка върху приходите. Това са:

•   научноизследователските бюджетни предприятия;

•   държавните висши училища;

•   държавните и общинските училища от системата на народната просвета.

Преотстъпването на данък се отнася за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

В чл.218а е отразен редът за деклариране и внасяне на алтернативния данък в случаите на заличаване/прекратяване на ДЗЛ:

В случаите на заличаване/прекратяване на ДЗЛ, когато датата на заличаването/прекратяването е през текущата календарна година, данъкът се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването/прекратяването (чл.218а, ал.2).

В случаите на заличаване/прекратяване на ДЗЛ, когато датата на заличаването/прекратяването е преди 31 март  и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, тя се подава в 30-дневен срок от датата на заличаването/прекратяването, когато този срок изтича преди 31 март  (чл.218а, ал.3). Дължимият данък в този случай се внася в същия срок.

Представляващият през последния данъчен период следва да удържи, декларира и внесе данъка, дължим за този  период.

Разяснения относно някои специфики при облагането на бюджетните предприятия

1.  Данъчно третиране на приходите от приватизационни сделки, реализирани от общините:

Съгласно чл.248 от ЗКПО приходите на бюджетните предприятия по чл.1 от ТЗ , както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите. От цитираната разпоредба следва, че обект на облагане са тези приходи на бюджетните предприятия, произтичащи от сделки, които са изрично посочени в чл.1 от ТЗ и по-конкретно в ал.1 на чл.1. Такава позиция е застъпена в Решения №№ 3369/24.03.2008г., 891/26.01.2007г и № 12943/21.12.2006г на ВАС. Съдът обосновава тази теза с обстоятелството, че в ал.1 на чл.1 от ТЗ изчерпателно са изброени сделките, придаващи качеството на търговец на всяко лице, а в чл.1, ал.2 от ТЗ са посочени лица, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват. Следователно препращането на чл.248 от ЗКПО, е свързано смислово само с изрично изброените видове сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ. Независимо от това приходите от наем безспорно подлежат на облагане, тъй като са изрично посочени в чл.248 от ЗКПО.

Във връзка с горното на първо място е необходимо да се анализират разпоредбите на ЗПСК, които определят обхвата на приватизацията и да се установи доколко приватизационните сделки се припокриват със сделките, изброени в чл.1, ал.1 от ТЗ.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗПСК приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:

1. дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;

2. обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

3. общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

От съпоставката на чл.1, ал.1 от ТЗ и чл.2, ал.1 от ЗПСК се установява, че сред видовете търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1 от ТЗ, не попадат приватизационните сделки. Така например приватизационните сделки по чл.2, ал.1, т.1 от ЗПСК (прехвърляне на дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества) не попадат в хипотезата на чл.1, ал.1, т.3 от ТЗ (покупка на ценни книги с цел да ги продаде), защото дяловете и акциите преди продажбата им не са били закупени от държавата или общината, съответно не може да се твърди, че е налице покупка на ценни книги с цел те да бъдат продадени. Тази форма на приватизация не попада и сред останалите търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ.

По същия начин стои въпросът и за останалите приватизационни сделки по т.2 и 3 на чл.1, ал.2 от ЗПСК – те също не могат да бъдат включени в обхвата на чл.1, ал.1 от ТЗ, тъй като не могат да бъдат квалифицирани нито като покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид (т. 1 на  ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито като продажба на стоки от собствено производство (т. 2 на ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито като покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба (т. 14 на ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито могат да бъдат причислени към някой от останалите видове търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ. По отношение на квалифицирането на дадена сделка като търговска, аналогични  мотиви са изложени и в цитираните по-горе решения на ВАС.

На следващо място е необходимо да се обсъди и обстоятелството, че приходите от приватизация се разпределят  по строго определен от закона ред, предвиден в разпоредбите на чл.8 и чл.10 от ЗПСК. С оглед на това, че конкретният въпрос касае общинска приватизация, тук ще бъде разгледана само разпоредбата на чл.10 от ЗПСК.

С чл.10, ал.1 - 4 от ЗПСК е създаден специален ред за постъпления и разходване на паричните средства от приватизацията на общинското участие в капитала на търговските дружества, обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала и на общински нежилищни имоти, невключени в капитала на общински търговски дружества, използвани за стопански цели-магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др., както и незавършени обекти на строителството, невключено в имуществото на общинските дружества по чл.1, ал.2, т.3 от ЗПСК. С цитираните разпоредби е предвидено, че паричните постъпления от приватизацията на това общинско участие в имуществото се разпределят за:

1.  9 на сто – за попълване на общинския фонд за посрещане на разходите за приватизация и следприватизационен контрол, като част от тези приходи се разходват за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията;

2.  10 на сто – за попълване на общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия;

3.  останалата част от 81 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответният общински съвет, като средствата по него се използват за инвестиционни цели, включително за придобиването на ДМА със социално предназначение и за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството, като тези средства не могат да се използват за текущи нужди.

Както е видно от редакцията на горните разпоредби, същите посочват лимитативно начините за разходване на паричните постъпления от приватизацията, което означава, че те не могат да се разходват за нужди извън тях. Действително това е косвен довод за недължимост на данък върху приходите от приватизация, но в случай, че такъв е дължим, е очевидно, че няма да бъде изпълнена императивната норма на чл.10  от ЗПСК.

В тази насока е и Решение № 5167/23.05.2007г. на ВАС, в което се разглежда казус относно продажба на земя и жилища от областните управи като е констатирано, че постъпленията от тези продажби не формират приходи по бюджета на съответната областна администрация, тъй като същите се превеждат в рамките на три дни от получаването им в Републиканския бюджет. Доколкото постъпленията от общинската приватизация се разпределят в съответните целеви фондове и съществува забрана за изразходването им за други цели, следва да се направи аналогично заключение.

От изложените по-горе аргументи следва изводът, че приходите на общините от приватизация не подлежат на облагане по реда на чл.248 от ЗКПО.

2. Данъчно третиране на висшите училища:

Относно данъчния статут и данъчното третиране по реда на ЗКПО на висшите училища виж Указание № УК-6/16.05.2007 г. на министъра на финансите.

3. Данъчно третиране на получени от бюджетно предприятие /Професионална гимназия/ субсидии от ДФ „Земеделие” за обработвани земи и отглеждани животни. /писмо изх.№ М-67-00-2/09.01.2012 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано в Системата „Въпроси и отговори”/.

4. Данъчно третиране на приходите на община, формирани от постъпления в размер на 50% от получения наем от общинските дружества; данъчно третиране при замяна на общинско имущество /писмо изх.№ 3_3159/15.10.2012 г., публикувано в Системата „Въпроси и отговори”/.

(чл.218; чл.218а; чл.248; чл.249; чл.250; чл.251; чл.252; чл.253 от ЗКПО)