Наръчник Корпоративно Подоходно Облагане за 2020 г.

1. Печалбата на местните юридически лица;

2. Печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от:

• сделки по чл.1 от Търговския закон;
• отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

3. Печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност  в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;

4. Доходите на чуждестранни юридически лица, когато са:

• от източник в Република България;

1. Местните юридически лица по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКПО:

• Юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство
• Дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър 

2. Чуждестранните юридически лица, които:

• извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;
• получават посочените в закона доходи, които са с източник в страната.

Забележка:

Дейността по таксиметров превоз на пътници на местните юридически лица и на чуждестранните юридически лица, осъществяващи стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси. За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО.

1. Данъчни декларации

Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗКПО образците на декларации и на други документи по същия закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник”.

На основание чл.7, ал.2 (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.)  от ЗКПО подаването на декларациите по образец по този закон се извършва по електронен път.

В разпоредбата на § 48 от ПЗР на ЗИДЗАДС е предвидено, че декларациите по образец по ЗКПО, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г., се подават по електронен път.

За 2019/2020 година са налице следните утвърдени образци на декларации и други документи:

1.1 Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък (Образец 1010)

Към образец 1010 са утвърдени и обнародвани допълнително три приложения:

• Приложение № 1 (Образец 1011) при:

- ползване на преотстъпване на данък,

- извършени разходи за дарения, признати по реда на чл.31 от ЗКПО или

- ползвано данъчно облекчение по реда на чл.177а от ЗКПО.

• Приложение № 2 при наличие на печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (Образец 1012).
• Приложение № 3  за регулиране на разходите по заеми по реда на чл.43а от ЗКПО (Образец 1013)

Разпоредбата на чл.10 от ЗКПО регламентира най-общо признаването на счетоводни разходи за данъчни цели.

I. Общ принцип – чл.10, ал.1 от ЗКПО

Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е :

• издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция и
• Фискална касова бележка от фискално устройство, при наличие на нормативно задължение за издаването ѝ.

II. Специфични случаи

1. Чл.10, ал.2 от ЗКПО – при липса на част от информацията в първичния счетоводен документ, изисквана по закона за счетоводството

Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичният счетоводен документ липса на част от изискуемата информация, по Закона за счетоводството при условие че:

• Стопанската операция е отразена вярно
• Липсващата информация е удостоверена с определени други документи и

Принципът за предимство на международните договори, ратифицирани от Република България е регламентиран с разпоредбата на чл.13 от ЗКПО.

Когато не е налице международен договор, законът предоставя право на данъчен кредит на данъчно задължените лица. По смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗКПО „данъчен кредит” е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.

I. Мотиви за въведеното данъчно третиране

Промяната е продиктувана от влизането в сила от 01.01.2019 г. на новия МСФО 16 „Лизинг“ и от необходимостта от еднакво данъчно третиране, независимо от това дали данъчно задължените лица прилагат като счетоводна база Международните или Националните счетоводни стандарти.

Според МСФО 16 „Лизинг“ договорите за оперативен лизинг при лизингополучателите следва да се отчитат счетоводно по аналогичен начин на договорите за финансов лизинг. По правилата на МСФО 16 ще възникнат следните счетоводни операции:

• Признаване на т. нар. „актив с право на ползване“, най-често за ползването на дълготраен материален актив;
• Начисляване на счетоводни амортизации за срока на наемния договор;
• Признаване на пасив с настоящата стойност на бъдещите лизингови плащания, както и
• Признаване на лихвени разходи при всяко наемно/лизингово плащане, така както досега се отчиташе лихвеният компонент при финансовия лизинг.

Следователно, ако досега се признаваше за счетоводни и данъчни цели пропорционален разход за наем за целия срок на наемния договор, то при новия подход по МСФО 16 „Лизинг“ спрямо оперативния лизинг ще е налице отчитане на разход за амортизация и разход за лихви.

Характеристика на корпоративния данък

Счетоводен финансов резултат - §1, т.16 от ДР на ЗКПО

„Счетоводен финансов резултат” е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период  преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

1. Данъчен период

Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година.

 За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината.