І. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

1. Данъчната основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура по чл.209, т.2 от ЗКПО.

Определянето на данъчната основа е регламентирано с чл.212 от ЗКПО.

Данъчна основа – начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година. В случай, че няма приходи, свързани с извършени от работодателя социални разходи, предоставени в натура, размерът на данъчната основа за данъка върху социалните разходи ще бъде размерът на извършените за сметка на работодателя социални разходи.

2. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски /премии/ за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот”

Определянето на данъчната основа е регламентирано с чл.213 от ЗКПО.

Според чл.213, ал.1 данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл.204, т.2, буква „а” е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал.2 и 3.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл.204, т.2, буква ”а”от ЗКПО е превишението на тези разходи над 60 лв.месечно за всяко наето лице /чл.213, ал.2/.

Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец /чл.213, ал.3/.

3. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

Определянето на данъчната основа е регламентирано с чл.214 от ЗКПО.

Според чл.214, ал.1 данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл.204, т.2, буква „б” е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал.2 и 3.

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна /разходите по чл.204, т.2, буква „б” от ЗКПО/ за календарния месец е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице /чл.214, ал.2/.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целия размер на начислените разходи за календарния месец, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък посочени в чл.209 от ЗКПО /чл.214, ал.3/.

Следва да се има предвид, че изпълнението на условията за ползване на данъчни облекчения е в тежест на данъчно задълженото лице, доколкото става въпрос за благоприятстващо го изключение от общите правила. В тази насока е и изразеното от изпълнителния директор на НАП становище с изх. № 92-00-1299/04.10.2017 г., публикувано на интернет страницата на Агенцията и отнасящо се до реда за ползване на данъчни облекчения и отстъпки.

ІІ. Данъчна ставка за данъка върху социалните разходи

Данъчната ставка за данъка върху социалните разходи по чл.204, т.2 от ЗКПО е 10 на сто.

Данъкът върху разходите е окончателен (чл.206, ал.2 от ЗКПО).

Социалните разходи, посочени в чл.204, т.2 от ЗКПО и начислените върху тях данъци върху разходите,  се признават за данъчни цели в годината на тяхното начисляване и не формират данъчна временна разлика (чл.206, ал.1 от ЗКПО)

(чл.211; чл.212; чл.213; чл.214; чл.215; чл.216 от ЗКПО)