І. Определение за „социални разходи, предоставени в натура”

Терминът „Социални разходи, предоставени в натура”е дефиниран с §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

„Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

ІІ. Обекти на облагане с данък върху социалните разходи, предоставени в натура

С данък върху разходите са облагат документално обоснованите социални  разходи,  предоставени в натура на работници и служители и лица наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Към тях се включват и разходите за :

•   Вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";

•   Ваучери за храна;

ІІІ. Критерии за квалифицирането на разходите като социални и тяхното признаване за данъчни цели

На основание чл.204 във връзка с §1, т.34 от ДР на ЗКПО се извеждат следните критерии, които трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и  да се обложат с данък върху разходите, а именно :

•   Предоставени са  в натура;

•   Документално са обосновани;

•   Предоставени са на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;

•   Социални придобивки по чл.294 от КТ;

•   Предоставени са по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (предоставени са с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието;

•   Достъпни са за всички работници и служители и за лицата наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя;

•   Отчетени са като разходи.

ІV. Социални разходи, които не са предоставени в натура

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, а под формата на пари на работниците и служителите или на лицата наети по договори за управление не са обект на облагане по реда на ЗКПО. Тези суми се квалифицират като доход на физическите лица и се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

V. Освободени от облагане социални разходи

1. Социални разходи за вноски (премии) за допълнителното доброволно осигуряване и застраховки „Живот”

Не се облагат с данък разходите в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот".

За да могат данъчно задължените лица да се възползват от това данъчно облекчение, е необходимо да бъде изпълнено следното условие - да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

По смисъла на §1, т.53 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т.12 "допълнително доброволно осигуряване" е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

Съгласно §1, т.54 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т.13 от ДР на ЗДДФЛ  "доброволно здравно осигуряване" е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Според §1, т.55 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т.14 от ДР на ЗДДФЛ  "застраховки "Живот" са сключваните от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:

а) застраховка "Живот", която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а" от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането;

б) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква "б" и т. 3, буква "б" от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

2. Разходите за ваучери за храна

Терминът „ Ваучери за храна” е дефиниран в §1, т.36 от ДР на ЗКПО.

"Ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.

Не се облагат с данък  социалните разходи предоставени под формата  за ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице.

Данъчното облекчение може да се ползва от данъчно задължените лица, когато са изпълнени едновременно следните условия, посочени в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

По отношение на първото условие (чл.209, ал.1, т.1), което се отнася до договореното основно месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, е необходимо да се има предвид следното:

С разпоредбата на чл.66 от Кодекса на труда е регламентирано съдържанието на трудовия договор. Един от тези елементи, визиран в ал.1, т.7, е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор. Следователно ползването на отпуск по болест, платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане или на отпуск за отглеждане на дете, не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно трудово възнаграждение. Поради това ваучерите за храна до 60 лв., предоставяни на лицата, ползващи въпросните отпуски, не се облагат с данък върху социалните разходи, при спазване и на останалите изисквания на ЗКПО.

Съгласно §1, т.35 от ДР на ЗКПО  „оператор" по смисъла на чл.209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.

Съгласно чл.209, ал.2 от ЗКПО право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което отговаря на следните условия :

1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;

2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;

5. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно;

б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

6. разполага с образец на ваучер за храна, който отговаря на следните изисквания:

а) съдържа серия и номер, които позволяват неговото индивидуализиране и проследяване;

б) съдържа фирма, седалище и адрес на управление на оператора, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;

в) съдържа фирма, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ на работодателя;

г) съдържа номинална стойност на ваучера за храна (изразена цифром и словом), определена в левове;

д) съдържа срок на валидност на ваучера за храна;

е) съдържа изрична забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна;

ж) съдържа изрична забрана за връщане на остатък до номиналната стойност на предоставения ваучер;

з) съдържа най-малко пет способа за защита;

и) съдържа място за поставяне на дата и печат на доставчика;

к) съдържа уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна;

л) съдържа дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна.

Съгласно чл.209, ал.3 от ЗКПО разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал.2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:

1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал.2, 8 и 9;

2. престане да осъществява дейност;

3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;

4. е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.

На основание чл.209, ал.3 от ЗКПО разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът:

1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал.2, 8 и 9;

2. престане да осъществява дейност;

3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;

4. е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.

Съгласно §1, т.62 от ДР на ЗКПО "индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна" е номиналната стойност на ваучерите за храна, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.

 Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите (чл.209, ал.4 от ЗКПО).

Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорва по реда на АПК (чл.209, ал.5 от ЗКПО). Редът за провеждане на конкурса, издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяваната дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите (чл.209, ал.6 от ЗКПО).    

Съгласно §1, т.61 от ДР на ЗКПО   "обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна" е общата номинална стойност на ваучерите за храна за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл.209. Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (чл.209, ал.7 от ЗКПО).   С §18 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. е утвърдена обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл.209, ал.7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 172 млн. лв.

Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора. (чл.209, ал.8 от ЗКПО).    

Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. (чл.209, ал.9 от ЗКПО).    

За нарушение на посочените изисквания към операторите са предвидени следните санкции:

Съгласно чл.277а, ал.1 от ЗКПО лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв.

В ал.2 на чл.277а е предвидено, че лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

На основание чл.277а, ал.3 лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, които не отговарят на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна, определени с наредбата по чл.209, ал.6, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 2500 лв. (чл.277б от ЗКПО).

Оператор на ваучери за храна, който не изпълни изискванията на чл.209, ал.8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 30 000 лв. (чл.277в от ЗКПО).

3. Социални разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

3.1. Не се облагат с данък социалните разходи, предоставени в натура за транспорт на работници и служители и на лица наети по договори за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно (чл.210, ал.1 от ЗКПО).

3.2. Освобождаването от облагане с данък не се прилага в случаите, когато транспортът е осъществен с (чл.210, ал.2 от ЗКПО):

•   лек автомобил (понятието „лек автомобил” е дефинирано с §1, т.37 от ДР на ЗКПО. Лек автомобил е този, определен в Закона за движението по пътищата ).

•   допълнителни автобусни линии (понятието „допълнителни автобусни линии е дефинирано с §1, т.38 от ДР на ЗКПО). Допълнителни автобусни линии са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.

3.3. Освобождаването от облагане с данък се прилага в случаите, когато транспортът е осъществен с лек автомобил, но само при наличието на следните обстоятелства ( чл.210, ал.3 от ЗКПО):

•   транспортът се осъществява до трудно достъпни и отдалечени райони и

•   без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

(чл.204; чл.209; чл.210; чл.277а; чл.277б; чл.277в от ЗКПО)