Фиш 7.1.3 - Данъчна основа и данъчна ставка. деклариране и внасяне на данъка върху представителните разходи, свързани с дейността
І. Данъчна основа
Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените разходи за календарната година и е регламентирана с чл.211 от ЗКПО.
ІІ. Данъчна ставка
Данъчната ставка на данъка върху представителните разходи е 10 на сто и е определена с чл.216 от ЗКПО.
ІІІ. Деклариране на данъка върху представителните разходи
Данъкът върху представителните разходи се декларира с годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО (чл.217, ал.1 във връзка с чл.207, ал.1 от ЗКПО).
ІV. Внасяне на данъка върху представителните разходи
Данъкът върху представителните разходи се внася до 31 март на следващата година. (чл.217, ал.2 от ЗКПО).
Важно!
Съгласно §25, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИП, обн. в ДВ бр. 28/ 24.03.2020 г., срокът за внасяне на данъка върху разходите за 2019 г. е удължен до 30 юни 2020 г.
V. Деклариране и внасяне на данъка върху представителните разходи в случаите на заличаване/прекратяване
Съгласно чл.217, ал.5 от ЗКПО при заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира и внася от лицата по чл.161, ал.7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация и за внасяне на данъка по чл.162 и 163.
Това означава, че:
- срокът за деклариране и внасяне на данъка е 30 дни от датата на заличаване/прекратяване;
- представляващият през последния данъчен период – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса следва да удържи, декларира и внесе данъка, дължим за този период.
VI. Признаване на данъка върху представителните разходи
Представителните разходи и данъкът върху тях се признават за разходи за данъчни цели съгласно чл.206, ал.1 от ЗКПО. Данъкът върху разходите е окончателен.
(чл.211; чл.217 от ЗКПО)
