І. Обекти на облагане с данък върху представителните разходи

Представителните разходи се облагат с данък върху разходите. За да се обложат с този данък представителните разходи трябва да отговарят на следните условия:

•   Да са документално обосновани.

Документалната обоснованост на разходите с цел признаването им за данъчни цели е регламентирана с чл.10 от ЗКПО (виж Фиш I.5).

В случаите, когато представителните разходи не са документално обосновани съгласно изискванията на чл.10 от закона същите не се облагат с данък върху разходите. Тези разходи се квалифицират като данъчна постоянна разлика по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с  чл.23, ал.2, т.1 от закона.

•   Да са свързани с дейността;

Когато дружеството е отчело през годината представителни разходи, които не са свързани с дейността, същите не се облагат с  данък върху разходите. 

Тези разходи се квалифицират като данъчна постоянна разлика по смисъла на      чл.23, ал.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл.26, т.1 от ЗКПО във връзка с  чл.23, ал.2, т.1 от закона.

ІІ. Разходи за реклама

Необходимо е да се прави разграничение между разходите за реклама и представителните разходи.

Терминът „Разходи за реклама” е дефиниран с §1, т.33 от ДР на ЗКПО.

„Разходи за реклама” са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за  извършваната от лицето дейност.”

От цитираното определение следва да се има пред вид, че подаръците, които се правят от предприятията с цел рекламиране на тяхната дейност, стоки и услуги, за да се квалифицират като разходи за реклама трябва задължително да отговарят на следните условия:

•   Да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице;

•   Размерът на направените разходи да бъде в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.

Когато отчетените от предприятията разходи за реклама отговарят на изискванията, съдържащи се в цитираното определение, същите следва да се квалифицират като признати за данъчни цели разходи в годината на тяхното счетоводно отчитане. Тези разходи не се облагат с данък върху разходите.

Практика на НАП

Относно данъчното третиране на разходи за популяризиране на лекарствени продукти са издадени общо становище с изх. № 20-00-263/17.10.2011 г.  и писмо изх. № 15-00-18/20.12.2012 г., които може да бъдат намерени на интернет страницата на НАП в рубриката „Въпроси и отговори”.

(чл.10; чл.23; чл.26 от ЗКПО)