І. Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения, представляващи минимална държавна помощ

На основание чл.182, ал.2 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:

1. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;

2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;

3. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;

4. инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо автомобилни превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение;

5. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

Важно!

Съгласно ал.4 на чл.182 данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от гореизброените условия през периода на инвестиране.

ІІ. Изисквания към лицата, прилагащи данъчни облекчения, представляващи минимална държавна помощ

1.Условия за прилагане на минимална държавна помощ

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение - праг от левовата равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включват и:

1. преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на преотстъпване за текущата година, с изключение на преотстъпения корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл.189 и 189б (държавна помощ за регионално развитие и за земеделски стопани).;

2. всички предходни помощи за последните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл.3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

Според чл.188, ал.2 от ЗКПО, когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, данъчното облекчение е налице, когато сумата на получените минимални помощи от всички лица, които са едно и също предприятие, през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава съответния праг от левова равностойност по ал.1.

Тук следва да се има предвид определението, дадено в §1, т.71 от ДР на ЗКПО, съгласно което „едно и също предприятие" е предприятие по смисъла на чл.2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs.

По смисъла на чл.2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 за целите на настоящия регламент „едно и също предприятие“ означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:

а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;

в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;

г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.

Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) - г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.

Забележка: Повече информация по отношение на минималната помощ може да бъде намерена на интернет страницата на Министерство на финансите в рубриката „Държавни помощи“ на адрес: www.mInfIn.bg.

2. Изисквания за инвестиране на преотстъпения данък

•   Съгласно чл.188, ал.3 преотстъпеният данък трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.

•   Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал.3, се натрупва:

1)  до праговете, определени в ал.1 и 2, с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs, и с минимална помощ, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de mInImIs;

2)  до прага, установен в Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2011 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de mInImIs) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (OB, L 114/8 от 26 април 2012 г.), с минимална помощ, предоставена по този регламент;

3)  до максимално допустимия интензитет на съответната държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл.9 от Закона за държавните помощи за тези активи.

Внимание!

Когато с определения за преотстъпване данък за годината ще се превиши съответният праг, посочен по-горе, данъчно задълженото лице, в т.ч. данъчно задължените лица, които са едно и също предприятие, не могат да ползват преотстъпване за целия размер на данъка, определен за преотстъпване.

3. Задължение за деклариране на получени минимални помощи

На основание чл.188, ал.6 от ЗКПО данъчно задълженото лице декларира в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък:

1. размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата;

2. размера на всички предходни помощи за последните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл.3, параграфи 8 и 9 от Регламент 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs, като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

В случаите, когато данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, се декларират и:

1. всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие;

2. размерът на получените минимални помощи от лицата по т. 1, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата. В тези случаи размерът на получените минимални помощи се декларира от първото подало годишна данъчна декларация данъчно задължено лице за съответната година. Декларираният размер ползва всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие.

ІІІ. Приложими дефиниции

1. Минимална помощ  - съгласно §1, т.31 от ДР на ЗКПО "минимална помощ" е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs.

2. Дейност в сектор рибарство и аквакултури - по смисъла на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури:

•   "производител" означава физическо или юридическо лице, използващо средства за производство за произвеждане на рибни продукти с цел първото им пускане на пазара,

•   "рибни продукти" обхваща както продуктите, уловени в морски или сладководни води, така и продуктите от аквакултури, изброени изчерпателно в Регламента.

3. Дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност

Съгласно §1, т.45 от ДР на ЗКПО  "селскостопански продукти", "преработка на селскостопански продукти" и "реализация на селскостопански продукти" са тези по смисъла на чл.2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de mInImIs.

Понятието „първично производство на селскостопански продукти“ не е изрично дефинирано в Регламент (ЕО) № 1407/2013, но съдържанието му може да се извлече от следните определения:

Съгласно чл.2, т.1 от Регламент (ЕО) № 1407/2013 за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „селскостопански продукти“ са продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите на рибарството и аквакултурите, включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 104/2000;

б) „преработка на селскостопански продукти“ е всяка операция, извършена спрямо селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;

в) „търговия със селскостопански продукти“ е притежаване или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо пускане на пазара по какъвто и да е друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка дейност по подготвяне на продукта за такава първа продажба; продажбата от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

Също така съгласно т. (7) от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1407/2013 за преработка и търговия не следва да се считат нито дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготвяне на продукта за неговата първа продажба, например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни или опаковането на яйца и др., нито първата продажба на прекупвачи или преработватели.

Извод:

От гореизложеното следва извода, че първичното производство на селскостопански продукти е дейност, която попада в изключенията, направени в дефинициите за преработка и търговия с тези продукти, както и че първичното производство е процес, който предшества дейностите по преработка и търговия.

ІV. Практически случаи:

Пример:

ЮЛ преотстъпва корпоративен данък по реда на чл.184 от ЗКПО. Дружеството извършва две дейности: производство на стъклопласти и отдаване под наем на недвижими имоти. Производствената дейност се извършва в община, попадаща в Списъка на общините по чл.183 от ЗКПО. Установено е, че дружеството е изпълнило изискванията на закона за преотстъпване на корпоративен данък. Проблемът, породил запитването, се свежда до законосъобразното инвестиране на преотстъпеният данък в ДМА, съгласно чл.188, ал.3 от ЗКПО.

Дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в покупка на електрически къртач и апартамент, находящ се в община, извън списъка по чл.183 от закона, като не е ясна целта, за която ще се използва апартаментът: за офис, за отдаване под наем или за последваща продажба.

Отправено е питане относно правото на преотстъпване на корпоративен данък, предвид изложената фактическа обстановка.

С писмо изх.№ 16-12-30 от 02.06.2011 г. (приложимо и към настоящия момент) дирекция „Данъчна политика” е изразила становище в отговор на отправено запитване, което се споделя от ЦУ на НАП:

За целите на становището е прието, че ДЗЛ прилага  като избрана база  НСФОМСП (понастоящем НСС). Проблем за оценка на допустимостта на преотстъпване на КД по    чл.184 от ЗКПО във връзка с чл.188 от с.з. е придобиването на недвижим имот-апартамент, съгласно нотариален акт. Предвид обстоятелството, че не е ясна целта на използване на жилището, възможни са няколко хипотези:

А) Използване на имота за дейността на дружеството, например за офис.

Тази хипотеза налага счетоводното отчитане на актива да бъде съобразено с разпоредбите на счетоводен  стандарт  /СС/ 16 „Дълготрайни материални активи”, както и с т.3.2. от СС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти”. В този случай условието по чл.188, ал.3 на ЗКПО за инвестиране на преотстъпения данък ще се счита за изпълнено.

Б) Използване на имота за отдаване под наем или за продажба:

В тази хипотеза имотът следва да бъде третиран като инвестиционен или като имот, държан за продажба, по смисъла на т.2 от СС 40. И в двете хипотези условията за инвестиране по чл.188, ал.3 от ЗКПО имат различно третиране:

1. Имоти за продажба – отчитат се като материални запаси /стоки, доставки на стоки и  последствие стоки, незавършено производство или продукция/.  В тази хипотеза условията за инвестиране няма да са изпълнени, тъй като не е налице  условието на чл.188, ал.3 от ЗКПО за инвестиране в ДМА и НДМА, съгласно счетоводното законодателство.

2. Инвестиционни имоти – същите се отчитат като дългосрочни финансови активи, при което отново няма да е изпълнено изискването на чл.188, ал.3, тъй като не е налице дълготраен материален актив.

Относно имоти, които са в процес на доизграждане  и разработване, независимо от това, че тяхното предполагаемо предназначение може да е с инвестиционна цел, то отчитането им е аналогично на ползваните в дейността имоти, респ. прилага се СС 16 /ДМА/. Предвид последното, този вид имоти, които са в процес на изграждане и разработване, изпълняват условията на чл.188, ал.3 от ЗКПО до момента на трансформирането им  в инвестиционни имоти, в случаите в които инвестицията е направена в рамките на 4-ри годишния срок, съгласно закона. Това е така, тъй като материалният данъчен закон не поставя изискване по какъв начин ще се ползва имота, а дали е ДМА. В тази връзка следва да се има предвид, че последващите разходи, свързани с вече признат инвестиционен имот, не могат да бъдат предмет на  изпълнение на условията по чл.188, ал.3 от ЗКПО, тъй като водят до увеличаване стойността на дългосрочен финансов актив.

Извод:

При изследване на обстоятелствата по чл.188, ал.3 от ЗКПО, е без значение местонахождението на ДМА, в които е инвестиран преотстъпения данък. Мотивите за това са следните:

Нито чл.188 от ЗКПО, нито Регламент № 1407/2013, визират икономическо развитие на района или обвързаност на инвестицията с общината, в която дружеството извършва производствена дейност. Възможността за преотстъпване на КД по чл.184, т.4, б. „а“ от ЗКПО налага обвързаност само на производствената дейност с конкретни общини, каквато обвързаност не се изисква по отношение изпълнението на условията за инвестирането по чл.188, ал.3 от ЗКПО.

(чл.182; чл.188 от ЗКПО)