I. Деклариране на корпоративния данък

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък подават годишна данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Декларацията се подава от:

1. местните юридически лица – търговски дружества, които подлежат на облагане с корпоративен данък и/или с данък върху разходите;

2. местните юридически лица, които не са търговци – само в случаите, когато осъществяват сделки по чл.1 от Търговския закон и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл.204, т.2 от ЗКПО.

3. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл.8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридически лица.

Съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството (вж. §1, т.30 от ДР на ЗСч).

Внимание!

Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или за данък върху разходите.

Пример:

Данъчно задължено лице не осъществява дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗКПО. През годината изтичат 3/5 години от момента, в който е станало изискуемо задължение с 3/5 годишен давностен срок по смисъла на Закона за задълженията и договорите.  Задължението не е погасено или не е отписано за счетоводни  цели в рамките на годината. Със сумата на задължението следва да се  извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО в посока увеличение, като в резултат е възможно да възникне задължение за корпоративен данък. В този случай:

-    следва де се подаде ГДД, с която да се декларира дължимият КД;

-    не възниква задължение за подаване на годишен отчет за дейността.

Предоставена е възможност за подаване на декларацията и когато данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, желаят да декларират други данни и обстоятелства, например възникнала загуба или суми с характер на скрито разпределение на печалба и др.

Годишна декларация по чл.92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица, които не се облагат с корпоративен данък на основание чл.174, 175, 176 и 176а от ЗКПО, освен в случаите по чл.207, ал.2 от същия закон, когато тези лица са данъчно задължени за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура и/или за данъка върху разходите в натура, свързани с предоставени за лично ползване активи и/или с използване на персонал, и дължат такива данъци за съответната година.

Годишна декларация по чл.92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица, когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в чл.5, ал.5 и в Част  пета от закона. Това са  лицата по чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗКПО, извършващи таксиметров превоз на пътници, бюджетните предприятия, организаторите на някои видове хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби.

Съгласно чл.5, ал.5 и чл.218, ал.2 от ЗКПО лицата, извършващи дейност по таксиметров превоз на пътници, организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. В този случай те подават годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО – за дейността си, подлежаща на облагане с корпоративен данък. В тази връзка е необходимо да се има предвид следната особеност, касаеща организаторите на хазартни игри:

Разяснение относно подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от организаторите на хазартни игри.

Съгласно императивната норма на чл.9, ал.8 (в редакцията й в сила от 01.01.2014 г.) от Закона за хазарта (ЗХ) лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди. Следователно те могат да развиват други дейности извън посочените.

В аспекта на задълженията за подаване на годишни данъчни декларации по реда на ЗКПО, цитираните разпоредби на ЗХ имат следното проявление:

Съгласно чл.218, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица (сред които са организаторите на хазартни игри), посочени в Част V „Алтернативни данъци”, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. На основание ал.2 от посочената разпоредба за всички останали дейности тези лица се облагат с корпоративен данък.

От друга страна за организаторите на хазартни игри, облагани с алтернативен данък по  чл.235 от ЗКПО, е предвидено, че приходите от помощни и спомагателни дейности също подлежат на облагане с алтернативен данък (чл.241 от ЗКПО). Съгласно чл.219, ал.4 от ЗКПО данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на ЗХ се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март  на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Следователно, възможна е хипотеза, при която организатор на хазартни игри по чл.235 от ЗКПО да се наложи да подава както годишна данъчна декларация по чл.219, ал.4, така и по чл.92 от ЗКПО.

В практиката възникват въпроси по какъв ред следва да се облагат т.нар. пасивни доходи, например приходи от лихви по банкови депозити, търговски заеми, наем на ДМА и търговска марка - дали се облагат по общия ред на ЗКПО или следва да се третират като приходи от спомагателна дейност, които се облагат с алтернативен данък.

Съгласно чл.241, ал.1 от ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

Понятието „помощни и спомагателни дейности” е дефинирано с разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗХ: „обслужващите дейности на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствено игрално оборудване, публикуване, излъчване и издаване на информация, която не представлява реклама и е във връзка с дейността, кафе-бар и други подобни”.

От цитираното определение става ясно, че помощните и спомагателните дейности следва да са в пряка връзка с организирането на хазартните игри и да обслужват извършването именно на тази дейност. С оглед на това описаните по-горе приходи не могат да бъдат квалифицирани като приходи от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ, тъй като те не се явяват пряко свързани и обслужващи дейността по организиране на хазартните игри.

Съгласно чл.218, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в част пета, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част, а ал.2 постановява, че за всички останали дейности тези лица се облагат с корпоративен данък. Следователно доколкото описаните приходи не могат да бъдат определени като приходи от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ, то същите подлежат на облагане по общия ред на ЗКПО – с корпоративен данък и съответно следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат, който подлежи на деклариране с годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.

Организаторите на хазартни игри, подлежащи на облагане по реда на Раздел V от Глава тридесет и втора на ЗКПО, подлежат на облагане с корпоративен данък за тази друга дейност на основание чл.218, ал.2 от ЗКПО. Следователно тези лица трябва да подават годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, при условие че освен хазартна дейност с хазартни съоръжения (облагаема по реда на чл.242 и сл. от ЗКПО) извършват и друга дейност по ТЗ.

За тези лица съществува една особеност относно подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, но тя е свързана с декларирането на данъка върху разходите. Касае се за следното:

Възможно е организаторът на хазартни игри да не извършва друга дейност по ТЗ, за която би подлежал на облагане с корпоративен данък, но да предоставя в натура социални придобивки на своя персонал.В този случай той не дължи корпоративен данък, но дължи данък върху разходите съгласно чл.204, т.2 във връзка с чл.207, ал.2 от ЗКПО, който на основание чл.217, ал.1 от същия закон се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

Съгласно чл.246 от ЗКПО алтернативният данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се декларира с тримесечна декларация, която се подава до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Както е видно от цитирания текст, законът не предвижда подаване на годишна декларация за облагане с алтернативен данък.

Следователно, когато организаторите на хазартни игри с хазартни съоръжения, не упражняват друга дейност по ТЗ, за която биха подлежали на облагане с корпоративен данък, но дължат данък върху социалните разходи, предоставени в натура, те би следвало да подават годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, като трябва да попълват само частта от нея, в която се декларира данъкът върху разходите.

Декларирането на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура, за останалите организатори на хазартни игри, посочени в чл.9, ал.8 от ЗХ, се извършва или с годишната декларация по чл.219  от ЗКПО или с тази по чл.92 от ЗКПО.

Същите правила са приложими и по отношение на декларирането на избора за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на §1, т.83 от ДР на ЗКПО, с данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.4 от същия закон, както и за декларирането на дължимия данък върху разходите в натура. 

Срок за подаване на декларацията:

Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице.

Важно!

Съгласно §25, ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание (ЗМДВИП), обн. в ДВ бр. 28/ 24.03.2020 г., срокът за подаване на годишната данъчна декларация за 2019 г. е удължен до 30 юни 2020 г.

Внимание!

Декларацията се подава по електронен път на основание чл.7, ал.2 от ЗКПО (вж. Фиш І.4).

II. Документи, които следва да бъдат подадени заедно с годишната декларация

2.1 Годишен отчет за дейността

Съгласно чл.92, ал.3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността по чл.20 от Закона за статистиката (статистическия отчет).

Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.

Внимание!

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството (чл.92, ал.4 от ЗКПО).

Определение за „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" е дадено в §1, т.30 от ДР на ЗСч.)

Според посочената разпоредба "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл.1, ал.1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Във връзка с горното вж. писмо изх. № М-94-И-740/13.01.2017 г., публикувано в рубриката „Въпроси и отговори” на интернет страницата на НАП.

2.2. Доказателства за платен данък в чужбина

Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Това изискване не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

III. Внасяне на корпоративния данък

Корпоративният данък за съответната година се внася от данъчно задължените лица в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

Важно!

Съгласно §25, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИП, обн. в ДВ бр. 28/ 24.03.2020 г., срокът за внасяне на корпоративния данък за 2019 г. е удължен до 30 юни 2020 г.

IV. Надвнесен данък

С промените в ЗКПО (ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е отменена на разпоредбата на чл.94 от ЗКПО, която регламентираше възможност за приспадане на надвнесен корпоративен данък.

Следователно от 01.01.2013 г. за ДЗЛ не е налице законова възможност надвнесеният корпоративен данък да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък.

С подаване на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 г. ДЗЛ имаха възможност за последен път да приспаднат от дължимия годишен корпоративен данък надвнесен такъв от минали години.

По отношение на формирания надвнесен корпоративен данък по годишни данъчни декларации за предходни години следва да се има предвид писмо изх. № 24-39-53/17.05.2017 г., публикувано в рубриката „Въпроси и отговори” на интернет страницата на НАП.

(чл.92; чл.246 от ЗКПО)